Анализи
БНБ ревизира очакванията си за растежа на БВП през 2024 г. от 2.5% на 2.2%
Според експертите от централната банка в края на 2024 г. годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, ще се забави до 2.3%, а средногодишната инфлация ще възлезе на 3.0%
Financial Tribune
БНБ ревизира очакванията си за растежа на реалния БВП на България през 2024 г. Според новите макроикономически прогнози повишението на БВП се очаква да възлиза на 2.2% спрямо 1.8% през 2023 г.
Това представлява низходяща ревизия спрямо декемврийската прогноза на БНБ за повишение на БВП с 2.5% през 2024 г., което се дължи на очакванията за положителен принос на вътрешното търсене, но на фона на отрицателен принос на нетният износ.
Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление.
За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през 2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в прогнозата. Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги, отчитат от банката.
Външното търсене на български стоки и услуги се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и да се ускори до 3,3% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г.
Според прогнозите растежът на реалния БВП ще се ускори до 3.3% през 2025 г. и след това ще се забави до 2.6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.
В същото време прогнозата за инфлацията в края на 2024 г. е ревизирана в посока по-слабо нарастване на потребителските цени (с -0.8 процентни пункта), което се определя от съществени ревизии към по-ниска инфлация в групите на административно определяните цени и базисните компоненти. Ревизията при инфлацията в групата на стоките и услугите с административно определяни цени (с -2.3 процентни пункта) е в посока по-бавно нарастване на потребителските цени, което се дължи на нова информация относно предприетите от правителството дискреционни мерки във връзка с намаляване на цената на определени лекарствени продукти. Базисната инфлация също е ревизирана в посока по-слаб растеж (с -1.6 процентни пункта) поради постъпилите отчетни данни, показващи по-бързо от прогнозираното забавяне на годишния темп на нарастване на цените както на услугите, така и на промишлените стоки, а очакваното нарастване на разходите за труд на единица продукция е по-слабо спрямо предходната прогноза.
Същевременно заложеният спад на цените на енергийните продукти в края на 2024 г. е по-малък (с 1.8 процентни пункта) в резултат на ревизия в техническите допускания за траекторията на международната цена на суровия петрол.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 2.3% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 3.0%.
БНБ В края на 2025 г. се очаква инфлацията да се ускори леко до 2,7% и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план БНБ очаква положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., отбелязва още БНБ., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо новия базисен сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, се казва в доклада на централната банка.
Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в краткосрочен хоризонт пък съществуват рискове за по-бавно нарастване на потребителските цени спрямо базисния сценарий, докато в средносрочен план преобладават главно рискове за по-висока от прогнозираната инфлация.
В краткосрочен план рисковете в посока по-бавно нарастване на потребителските цени произтичат главно от възможността за по-голямо от очакваното понижение на административно определяните цени, както и от потенциално по-силно и бързо пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините на международните пазари върху крайните потребителски цени в страната.
В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий, отбелязват от БНБ.
