Дацов: Не се вижда никакъв курс на промяна във фискалната политика на новите управляващи

В официалните бюджетни документи не се вижда нова посока във фискалната политика. Това каза пред БНТ членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.

По думите му заложеният сценарий до 2028 г. продължава модела, довел до сегашното състояние на публичните финанси, а решението според него е в реални реформи и промяна на начина, по който се планират и разходват средствата.

"Инерцията действително е голяма, но за съжаление сегашните управляващи според мен не я променят и нямат намерение да я променят, защото ако погледнете това, което беше внесено в парламента и предоставено от Министерството на финансите като тригодишна бюджетна прогноза до 2028 година, общо взето поддържа и подкрепя същия сценарий, който доведе до това състояние на публичните финанси след 2021 година. Така че едно е публичното говорене, но всъщност няма подкрепа от страна на мерките и от страна на действията за нещо по-различно", подчерта Дацов.

Според експерта доверието трябва да се основава на официалните документи, а не на политическите заявления: "Аз вярвам на това, което е официален правителствен документ, каквато е тригодишната бюджетна прогноза. Този документ се изпраща и в Брюксел във връзка с преговорите, които ще се водят за дефицита. Там такива неща за светлото бъдеще няма.“

Дацов се противопостави и на тезата, че България трябва да промени данъчната си система по препоръка на Европейската комисия.

"Европейската комисия, както много други институции, също карат по инерция. Аз определено не смятам, че техните предложения са добри. Първо, нашата данъчна система е по-добра от повечето европейски страни“, заяви Любомир Дацов.

Членът на Фискалния съвет изтъкна, че вместо механично съкращаване на разходи е необходима цялостна промяна в начина, по който се планира бюджетът: "Това е въпрос на стратегия. Това, което е доказано и се нарича добра практика в нашия професионален свят, е, че когато правиш реформи, това първо решава проблема с дефицита, който е към момента, но много по-важно – добавената стойност е за бъдеще, за много по-дълъг период.“

"Програмното бюджетиране сравнява програми, политики. И на базата на този набор от оценки на тези политики за ефективността им ти избираш какво да финансираш. Да направим два кръга. В първия кръг отрязвате 10% от разходите на база програми, които не са ефективни. След това, ако има нужда от допълнително намаляване на дефицита, отново режеш тези, които са най-неефективни. Остават тези, които заслужават да бъдат финансирани“, коментира Дацов.

Той предупреди, че без промяна във философията на бюджетиране не може да се очаква стабилно управление.