Анализи
Доклад: Растежът на БВП в Западните Балкани се забавя на фона на необуздана инфлация
Страните от Западните Балкани биха могли да постигнат растеж на БВП до 4 процента тази година, но са заплашени от нарастващите цени на енергията, инфлацията и непредсказуемия ход на войната в Украйна, се казва в редовния шестмесечен доклад на Световната банка, публикуван в понеделник, предаде агенция Хина, посочва БТА.
Изчислено е, че тази година Босна и Херцеговина (БиХ), Сърбия, Черна гора, Косово, Северна Македония и Албания ще отбележат среден ръст на БВП от 3,4 на сто, което е половината от този през 2021 г., когато растежът на БВП бе 7,6 процента. В същото време ръстът на БВП е значително по-висок от прогнозата за 2023 г., когато се очакваше растежът да се забави до около 2,8 на сто за целия регион.
Тази година най-високият темп на растеж на БВП е отчетен от Черна гора - 6,9 процента, докато Северна Македония регистрира най-нисък темп на растеж - 2,1 процента.
Драматичното увеличение на инфлацията се усети и в тази част на Европа, достигайки средно 12 на сто до октомври. Инфлацията в Босна и Херцеговина достига 16 процента.
В доклада на Световната банка за Западните Балкани Албания е откроена като страната с най-ниско ниво на инфлация в региона. Годишната инфлация в Албания през юли е достигнала 7,5 процента. Контролът над тарифите за енергия и лекото поскъпване на националната валута (албански лек) са ограничили нарастването на инфлацията в страната, посочва Световната банка. Финансовата институция отбелязва, че във всички страни от Западните Балкани се регистрира двуцифрена инфлация, с изключение на Албания, допълва агенция АТА.
Правителствата на Западните Балкани прилагат необходимите мерки в отговор на нарастващата инфлация и енергийната криза, но цената им е висока, тъй като има значително увеличение на публичните разходи, каза директорът на Световната банка за Западните Балкани Сяоцин Ю при представянето на доклада в Сараево. По думите й от ключово значение е предприетите мерки да защитят най-уязвимите домакинства и компании, като Световната банка остава готова да съдейства в тези усилия.
В страни като Босна и Херцеговина най-сериозните вътрешни рискове за финансовата стабилност остават неразрешените политически проблеми, липсата на реформи, изисквани от Европейския съюз, и въздействието на нарастващите цени на енергията, което ще означава натиск върху фискалния сектор.
Освен всичко това смущенията в производството и търговията в резултат на глобалните тенденции и войната в Украйна представляват допълнителна заплаха.
