Анализи
Експерт: Харчим милиарди за внос на семена, земеделието ни зависи от САЩ и Западна Европа
Financial Tribune
Няколко милиарда лева харчи България всяка година за закупуване на семена от внос, разказа в интервю за БТА проф. дсн Николай Ценов - българският селекционер на десетки сортове пшеница.
„Говорим за 11 млн. декара пшеница, почти 9 млн. декара слънчоглед, между 4 и 6 млн. декара царевица и около 1 млн. декара ечемик. От всички тези необходими количества семена за около 25 млн. декара делът на българските семена е много малък“, коментира ученият, чийто живот преминава в едно от световните хранилища на прехраната на човечеството - Добруджа.
В добрите си години Институтът по пшеница и слънчоглед, сега под името Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево, е продавал по пет хиляди тона семена пшеница годишно, отбелязва експертът. Сега обаче ситуацията е различна.
„През новия век започва и навлизането в България на мултинационалните компании от САЩ и Западна Европа, част от които са и селекционни. В момента основно те захранват българския пазар със семена от всички полски култури, отглеждани на големи площи в страната“, обяснява проф. дсн Николай Ценов.
По думите му много български учени и селекционери напускат институтите и се преместват на работа в тези големи международни фирми, от което България губи и до днес.
„Представете си, че в сегашната критична ситуация, в условията на война, една или две години няма внос на семена, какво ще се случи в България - няма да можем да засеем нивите, ще остане пущинак“, коментира Ценов.
„Демократичните промени ни завариха най-облагодетелствани, защото благодарение на сериозната научна дейност при селекцията на слънчогледа, създадената тук през 80-те години родителска линия, позволи на колегите селекционери във Франция да направят революция в селекцията на хибриден слънчоглед и те създадоха десетки хибриди с нея, разказа българският селекционер. За авторските права върху семената получавахме солидни приходи от Франция, което ни позволи да посрещнем най-трудните години на миналия век - деветдесетте“, спомня си ученият и споделя, че през последните 15 години известни постъпления от роялти таксите за български сортове пшеница има и от Турция, но институтът продължава да разчита основно на постъпленията от Франция, които от десетина милиона франка през първите години на 90-те постепенно намаляват до няколко хиляди евро през последните години.
