Анализи
Европейската сментна палата отчете значителен ръст на грешките при разходите от бюджета на ЕС през 2022 г.
Financial Tribune
Грешките при разходите от бюджета на ЕС са се увеличили значително през 2022 г., посочва Европейската сметна палата в своя Годишен доклад.
Одиторите предупреждават също и за растящия риск, свързан със заемите за финансиране на допълнителни нужди, например във връзка с действията в отговор на пандемията и военната агресия на Русия в Украйна. Те препоръчват да се предприемат мерки за преодоляване на отражението на високата инфлация върху бюджета на ЕС.
Одиторите заключават, че отчетите на ЕС за финансовата 2022 г. дават точна и ясна представа за състоянието, а приходните операции могат да се считат за незасегнати от грешки. Разходите от бюджета на ЕС обаче, които са в размер на 196 млрд. евро, са засегнати от значително по-високо ниво грешки в размер на 4,2 % (за 2021 г. то е 3 %). Одиторите считат две трети (66 %) от одитираните разходи за високорискови. Правилата и критериите за допустимост, прилагани към този вид разходи, често са сложни и затова вероятността от грешки при тях е по-голяма. Одиторите заключават също, че 46,9 млрд. евро, изразходвани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), са засегнати от проблеми във връзка с редовността на разходите и слабости, установени в системите за контрол на държавите членки.
Отрицателно становище относно разходите от бюджета на ЕС
Както и в предходните три години ЕСП заключава, че грешките са съществени и широко разпространени и поради това изразява отрицателно становище относно разходите на ЕС за 2022 г.
Изчисленият от ЕСП процент грешки не представлява оценка на нивото на измамите, неефективността или разхищенията. Той дава представа за размера на средствата, които не са били използвани в съответствие с правилата на ЕС и националните правила. В хода на своята работа обаче одиторите установиха и 14 случая на съмнения за измама. Те докладваха тези случаи на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която вече е започнала две разследвания. Шест от тези случаи бяха докладвани и на Европейската прокуратура (EPPO), която е започнала три разследвания.
„ЕС показа способността си да реагира бързо с извънредни действия на цяла серия от безпрецедентни кризи. Въпреки това предоставянето на значителен обем средства при такива обстоятелства създава увеличен риск за бюджета. Нашите констатации показват, че този риск трябва да бъде управляван по-добре. В работата си ЕСП продължава да разкрива грешки, които водят до съществено увеличение на неправилно изразходените средства,“ заяви председателят на ЕСП Тони Мърфи.
Становище с резерви относно разходите по МВУ
2022 г. е втората година от изпълнението на МВУ — основният компонент на пакета на ЕС от 800 милиарда евро „NextGenerationEU“ (NGEU), който има за цел да смекчи икономическите последици от пандемията. По МВУ държавите членки получават средства при постигането на предварително определени ключови етапи или цели. През 2022 г. 11 държави членки са получили 13 плащания на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 46,9 млрд. евро.
Одиторите установиха, че 11 от 13-те плащания на безвъзмездна помощ по МВУ са засегнати от проблеми по отношение на редовността, тъй като 15 от проверените 281 ключови етапи и цели не са били задоволително изпълнени или не са отговаряли на условията за допустимост. В резултат на това шест от тези плащания са засегнати съществено от грешки. Одиторите установиха и случаи на незадоволително формулирани мерки и свързани с тях ключови етапи или цели, както и проблеми с надеждността на информацията, която държавите членки включват в своите декларации за управлението. Поради това ЕСП изразява становище с резерви относно разходите по МВУ.
Дълг, инфлация и войната в Украйна се отразяват върху бюджета на ЕС
Дългът на ЕС се е увеличил до 344,3 млрд. евро през 2022 г. (2021 г. — 236,7 млрд. евро), главно поради новите заеми за NGEU в размер на 96,9 млрд. евро. Само дългът по инструмента NGEU носи лихвен риск за бюджета на ЕС. Разходите по набирането на дълг са се увеличили значително през 2022 г. поради растящите лихвени проценти. Одиторите посочват също, че завръщането на високата инфлация има съществено отражение върху бюджета. Въз основа на прогнозата на Европейската комисия за инфлацията ЕСП изчислява, че бюджетът на ЕС може да загуби близо 10 % от покупателната си способност до 2023 г.
Общата експозиция на бюджета на ЕС към потенциални бъдещи задължения в края на 2022 г. е 248,3 млрд. евро (в сравнение с 204,9 млрд. евро през 2021 г.). Част от това увеличение се дължи на финансовата помощ на ЕС за Украйна, която е нараснала над два пъти през 2022 г. в сравнение с 2021 г. (16 млн. евро в сравнение със 7 млрд. евро). Одиторите отбелязват, че одобряването на допълнително подпомагане от 18 млрд. евро в края на 2022 г. ще увеличи значително тази експозиция за бюджетите на ЕС в бъдеще.
През 2022 г. разходите от бюджета на ЕС са на обща стойност 196,0 млрд. евро, което съответства на 2,5 % от разходите за сектор „Държавно управление“ на държавите членки и на 1,3 % от техния брутен национален доход. Заедно с разходите по МВУ, плащанията от ЕС през 2022 г. възлизат общо на 243,3 млрд. евро. Около три четвърти от бюджета на ЕС се изразходват в рамките на „споделено управление“, при което държавите членки са тези, които разпределят средствата, подбират проекти и управляват разходите на ЕС.
Всяка година одиторите извършват одит на приходите и разходите на ЕС и проверяват надеждността на годишните отчети и съответствието на приходните и разходните операции с приложимите правила. За тази цел те тестват извадки от операции, за да изчислят в каква степен разходите са засегнати от грешки. Изчисленият процент грешки се измерва спрямо 2 %-ов праг, над който се счита, че нередовните разходи имат съществено значение. „Отрицателно становище“ се формулира, когато одиторите откриват широко разпространени проблеми. „Становище с резерви“ означава, че са установени проблеми, но те не са широко разпространени.
