Анализи
Евростат: Икономиката на ЕС се е свила с 0,1 на сто, на еврозоната е без промяна
Financial Tribune
Отнесен към същото тримесечие на предходната година, през периода от октомври до декември 2022 г. БВП на ЕС се е увеличил с 1,7 на сто, а този на валутния съюз - с 1,8 на сто, след като през предходното тримесечие икономиките на двете зони се увеличи съответно с 2,6 на сто и 2,4 на сто.
За цялата 2022 г. БВП се е увеличил с 3,5 на сто и в Евросъюза, и в еврозоната, след отчетените ръстове със 5,4 на сто и 5,3 на сто през 2021 г.
За сравнение през последното тримесечие на 2022 г. икономиката на САЩ се е увеличила с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие, докато на годишна база нараства с 0,9 на сто.
Сред страните членки най-голямо разширяване на икономическото си производство през четвъртото спрямо третото тримесечие е регистрирала Гърция (+1,4 на сто), следвана от Малта (+1,2 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). На другия край на скалата, с най-голям спад на БВП, са били Полша (-2,4 на сто), Естония (-1,6 на сто) и Финландия (-0,6 на сто).
В България през периода октомври - декември 2022 г. на тримесечна основа родният БВП е бил с 0,6 на сто по-висок, запазвайки темпа си на растеж от третото тримесечие, показват сезонно коригираните данни на Евростат. Междувременно през последното тримесечие на миналата година, но в сравнение със същия период на 2021 г., българската икономика се е разширила с 2,3 на сто, забавяйки годишния си ръст спрямо третото тримесечие, когато нарасва с 3,2 на сто.
Компоненти на БВП и принос към растежа
През последното тримесечие на миналата година, отнесено към предходното тримесечие, крайните потребителски разходи на домакинствата са намалели с 0,8 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната (след +0,7 на сто в ЕС и +0,9 на сто в еврозоната през предходното тримесечие). Правителствените разходи за крайно потребление са се увеличили с 0,7 на сто и в двете общности (след -0,2 на сто и за двете зони през предишното тримесечие). Бруто образуването на основен капитал е намаляло с 2,8 на сто в ЕС и с 3,6 на сто в еврозоната (след съответно +3,5 на сто и +3,9 на сто).
В същото време износът на ЕС не се е променил, докато този на еврозоната се е увеличил с 0,1 на сто (след +1,9 на сто и +1,7 на сто през предишното тримесечие). Вносът е намалял с 1,9 на сто както в ЕС, така и в еврозоната (след +3,9 на сто и +4,2 на сто през предходното тримесечие).
Разходите за крайно потребление на домакинствата са имали отрицателен принос за растежа на БВП и в двете зони (-0,4 процентни пункта (п.п.) за всяка). Приносът на крайните държавни разходи обаче е положителен (+0,1 п.п. за ЕС и +0,2 п.п. за еврозоната). Приносът на бруто образуването на основен капитал е бил отрицателен и в ЕС (-0,6 п.п.), и в еврозоната (-0,8 п.п.).
Нивата на БВП в ЕС и еврозоната
Обемите на БВП в ЕС и еврозоната са били съответно с 2,8 на сто и 2,4 на сто над нивото, достигнато преди избухването на пандемията, през четвъртото тримесечие на 2019 г., сочат сезонно коригираните данни. За сравнение за същия период в САЩ БВП е бил с 5,1 на сто по-висок.
Ръст на заетостта в ЕС и еврозоната
В 27-членния съюз, както и в еврозоната, броят на заетите лица се е увеличил с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие, когато също на тримесечна база заетостта бе нагоре съответно с 0,2 на сто и 0,3 на сто. В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се е увеличила с 1,3 на сто в ЕС и с 1,5 на сто в страните, приели еврото.
Според първоначалната оценка на Евростат, заетостта през цялата 2022 г. се е увеличила с 2 на сто в ЕС, както и с 2,2 на сто в еврозоната. Отработените от служителите часове са се увеличили съответно с 0,5 на сто и 0,4 на сто през четвъртото в сравнение с третото тримесечие. В сравнение със същото тримесечие на предходната година отработените часове са били с 1,1 на сто повече в ЕС и с 1,3 на сто повече в еврозоната.
Ръст на заетостта в страните членки
През четвъртото тримесечие на миналата година Малта (+1,6 на сто), Полша (+0,9 на сто), Естония, Кипър и Нидерландия (+0,7 на сто за всяка) са отбелязвали най-висок ръст на заетостта спрямо предходното тримесечие. Противно на тях най-голям спад на заетостта са имали Португалия (-0,8 на сто), Литва и Латвия (-0,5 на сто за всяка).
В България заетостта през четвъртото спрямо третото тримесечие на 2022 г. се е увеличила с 0,2 на сто, запазвайки темпа си от третото и второто тримесечия. Същевременно през последното тримесечие на миналата година, отнесено към същото на 2021 г., родната заетост е била нагоре с 1 на сто, забавяйки се спрямо предходните трето и второ тримесечие, когато се разшири съответно с 1,2 на сто и 1,3 на сто.
Нива на заетост в ЕС и еврозоната
През четвъртото тримесечие 214,6 милиона души са били заети в Евросъюза, от които 165 милиона са били в еврозоната. Така броят на заетите лица в ЕС е бил с 4,7 милиона над равнището им през същото тримесечие на 2019 г., а в еврозоната с 3,6 милиона.
Комбинацията от данни за БВП и броят на заетите позволяват да се състави оценка и за производителността на труда. През четвъртото тримесечие на 2022 г. производителността на труда се е увеличила с 0,4 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната спрямо същото тримесечие на предходната година. Въз основа на отработените часове производителността на труда в сравнение със същото тримесечие на предходната година е останала непроменена в ЕС, но е намаляла с 0,3 на сто в еврозоната.
