Анализи
Икономист: Вратата за еврозоната е открехната и шансовете да направим тази значима крачка са съвсем реалистични
По-добра или по-лоша ще е 2023 г . - за икономиката, за бизнеса и за портфейла ни?
Със сигурност ще има много губещи през следващата година, така че едва ли за тях тя ще е „добра“. Но бих използвал определението „оздравителна“ – в някакъв смисъл всяка криза е симптом на започнало лечение на трупани преди това грешни решения и структурни проблеми. Европа и България постепенно излизат от силната енергийна зависимост от Русия, при това с доста по-малко шокове, отколкото дори оптимистите прогнозирахме.
Отделно, отърсихме се от няколко мита – че Русия е необятен пазар, че не можем без техните туристи, че индустрията ни ще пострада много от загубата на връзките с руския бизнес, че ще настане продоволствена криза.
Същевременно очаквам големите централни банки окончателно да убият фантазията за неизбежните и вечни нулеви лихви – а със свършването на епохата на евтиния кредит ще трябва да започне бавният процес на връщане на баланса между спестявания и инвестиции. Казано по-просто, почти сигурно ще видим сериозно охлаждане на икономическата активност, и то най-вече в дейностите, зависещи от достъп до кредит на ниски лихви.
Правителствата също ще трябва да се адаптират чрез по-дисциплинирани бюджети. Стойността на активите – от търгуваните на борсите финансови инструменти до недвижимите имоти, ще понесе нужната здравословна корекция, така че да отговаря на останалите фундаментални фактори като продажби, доходи, печалби и т.н.
Ще се укроти ли инфлацията, или ще се засили?
Този път мисля, че централните банки – най-вече Федералният резерв и Европейската централна банка, ще останат твърдо решени да изпълнят мандата си и да покажат, че няма да допуснат висока инфлация.
Това означава продължаване на процеса на затягане на паричната политика и вдигане на лихвите, оттам – неизбежното забавяне в инвестиции и потребление.
При по-малко инвестиции, по-малко строежи, по-малко поръчки на машини и т.н. съвсем логично ще усетим охлаждане на пазара на труда, по-ниско търсене на суровини и горива, ще намалее натискът при транспорта – все фактори, които ще натискат цените надолу. Всъщност дори само очакването за риск от рецесия свали значително цените на петрола още през есента на тази година.
Ще растат ли енергийните цени?
Трябва да разделим отговора на две части. Цените на основите енергоносители следват логиката на развитие на глобалната икономика, от една страна, и очакванията за инфлацията и растежа, от друга.
Тези фактори по-скоро ще държат цените без промяна, дори може да има поевтиняване. За Европа обаче има и друг фактор – наследената зависимост от Русия и свързаната с това липса на инфраструктура за алтернативни доставки.
Казано просто – евтин газ има, но е трудно да стигне до Европа. От скъпия газ пък следва и по-скъп ток. Ако Европа бързо построи терминали за втечнен газ, то икономиката ѝ ще може да се възползва от доста по-ниските цени в САЩ.
За България задачата е ясна – освен азерския газ да се търсят максималните възможни входни точки, включително слотовете в Гърция и Турция, така че да можем да търсим изгодни оферти за доставки на втечнен газ. А електроенергията така или иначе вече е на фиксирана цена – заради гласуваните в парламента още по-щедри компенсации на всичко над 200 лева на мегаватчас.
Ще растат ли доходите?
Според мен – да. Преброяването ни показа тъжната картина – за десетилетие населението в трудоспособна възраст е намаляло с близо 900 хиляди.
И процесът не се е обърнал, демографията се оправя трудно и бавно. Така че бизнесът ще трябва да плаща повече, ако иска да има персонал.
В публичния сектор също мисля, че ще се намери решение, поне в институциите с най-ниски и тотално неадекватни за изискванията към служителите заплати.
За пенсиите е ясно, че всяко решение е предпоследно и нищо чудно да видим нови решения през пролетта в добавка към редовното повишение по швейцарското правило.
Къде ще е изгодно за инвестиране?
Който има работещ бизнес и е намерил пазарна ниша, където е успешен – да продължи да инвестира в него. Това винаги е разумното решение.
За домакинствата съветът е сходен – купувайте това, от което имате нужда, не мислете, че ще надхитрите системата, купувайки жилище на зелено или гараж, още по-малко криптовалути или акции в диамантени мини.
В по-общ план, предстои спукването на поне няколко инвестиционни балона, създали мечти и нереалистични очаквания.
За част от имотите текущите оценки са очевидно отделени от реалността, същото важи и за много листвани на борсата компании – основно технологични, но не само, за криптоактивите можем да го кажем дори с още по-голяма убеденост.
Ще ни приемат ли в еврозоната от 1 януари 2024 г.?
Не мога да кажа, но със сигурност, ако сами се откажем да опитаме – няма да стане.
България трябва да свърши доста „домашна работа“, за да може през юни-юли да получим зелена светлина и това изисква политическа воля и отговорно поведение от управляващи и опозиция, които и да са те.
Но сме на финалната отсечка, вратата е открехната и шансовете да направим тази значима крачка са съвсем реалистични.
Едновременно с това обаче ни трябва солидна макрорамка, стъпваща на предвидим и реалистичен бюджет с нисък дефицит, и то за няколко години напред.
Накрая, важно е да свалим бързо инфлацията, за да отговорим на критерия за ценова стабилност – това също налага координирани усилия и конкретни политики и мерки, пречупващи започналата тенденция за поскъпване.
