Анализи
Икономист: За бюджет с дефицит до 3% трябват мерки, които са свързани с приходната и разходната част
Financial Tribune
Изключително важно е да се състави разумен бюджет и той да бъде одобрен от парламента. Това ще бъде решаващо за оцеляването на правителството. Много внимателно трябва да бъде преценено всичко от гледна точка на разходите и приходите. Да бъдем в рамките на 3% е трудно, но не невъзможно. Ако тази задача бъде решена, правителството ще оцелее по-дълъг период. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
За да бъде постигнат бюджет с дефицит под 3% от БВП, каквато е заявката на правителството „Денков-Габриел“ с финансов министър Асен Василев, би трябвало да бъдат предприети мерки, които са свързани с приходната и разходната част.
Според проф. Ганчев при приходите данъчните облекчения, които бяха приети, трябва да бъдат отменени. В същото време трябва да се подобри събираемостта на ДДС и другите данъци.
Икономистът смята, че има по-голяма неяснота по отношение на разходите, като тук на първо място трябва да уточним какво можем да очакваме по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.
„Там самият проектобюджет е неясен“, посочи проф. Ганчев.
Той също така смята, че увеличенията на пенсиите трябва да бъдат забавени, а разходите за издръжка – съкратени.
Проф. Ганчев остро разкритикува политици и икономисти, които си позволяват да спекулират с темата за теглене на нов дълг.
„Естествено, че ще се наложи тегленето на нов дълг, защото ние непрекъснато рефинансираме част от дълга. Така че нови заеми ще трябва да бъдат пласирани. Дефицитът, който ще имаме, също ще трябва да бъде финансиран. Това е в рамките на нормалната бюджетна практика“, подчерта икономистът.
Според него когато се говори за дълг тук въпросът е той да бъде в разумни граници като дял от БВП. „Ние сме сред държавите с най-нисък дълг, нямаме и кой знае какъв дефицит. Не трябва да се истеризира по този въпрос. Той е лесна дъвка за политиците“, категоричен е проф. Ганчев.
По отношение на инфлацията също се чуват много небивалици, предупреди той.
„Нямаме никакъв инструмент, с който да управляваме инфлацията, защото сме във валутен борд и централната банка не провежда и не може да провежда антиинлфационна политика. Правителството също не може да провежда, независимо от твърденията. Инфлацията почти изцяло зависи от цените на енергоносителите на международните пазари, политиката на ЕЦБ и други външни фактори, ние практически нищо не управляваме“, каза икономистът.
Той все пак предупреди, че при по-ниската инфлация, която се очертава, това може да ни изиграе и лоша шега, защото ДДС, което се начислява при вноса, е важен източник на доходи на правителството. „Но не мисля, че това понижаване на цените ще има толкова трагично въздействие, тъй като то от друга страна е положителен фактор за задвижване на икономиката. Има и компенсиращи елементи“, добави експертът.
