Анализи
Изследване: За 20 години България е повишила БВП от 30% от средното за ЕС на 60%
Financial Tribune
„Колеги историци са ме питали дали мога да им преведа цени от далечни исторически периоди в стойности, понятни днес. Макар да твърдим, че сме нация на 1300 години, живеем в нашето ежедневие и трудно успяваме да се сравним с предишни периоди. За да можем да рационализираме това, което изживяваме сега, което изглежда като хиперкатаклизъм. Но сме преживявали значително по-големи кризи, както в 90-те години, например. Споменът за тях избледня и сега си мислим, че сме в дъното на дъното“. Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов.
Доц. Ралица Ганева, икономист и статистик, допълни, че за лева се мисли като за една и съща валута от самото му въвеждане след Освобождението до днес, но най-голямото предизвикателство при пренасянето на стойности от миналото във времето се крие във превалутирането, тъй като от тогава имаме четири смени на стойността на валутата.
Доц. Иванов и доц. Ганева са част от авторски екип, направил изследване за потреблението и издръжката на живот 270 години назад от днешна дата.
„Конструирахме пазарска количка с 12 хранителни продукта - най-базовите, включително вино и ракия - по половин литър, за да сме по-обективни. Интересното е, че през 70-те години сме могли да си купим 10-11 такива пазарски колички с една средна заплата. С минимална заплата е могло да се купят 5 такива колички, а със средна пенсия - 4 или 5. През 80-те вече сме могли да си купим 14 такива колички. Така посрещаме и демокрацията. Минималното заплащане и пенсията стигат за 6-7 колички. Но доходът ни не отива само за пазарски колички, плащаме битови сметки, имаме и други разходи. Този ориентир е условен. Интересна е носталгията по времето, тъй като обективните числа показват за годините на Прехода, с изключение на тежките 90-те, че със средна заплата можем да си позволим 22 пазарски кошници. Хората с минимални доходи - 10 кошници. През най-новото време пенсионерите изостават като покупателна способност от хората с минимални доходи. Това обяснява, че възрастното население изпитва носталгия. Другата причина за изпитване на носталгия се обяснява със сравнителния момент, тъй като през социалистическия период не се сравнявахме с никого. Третата причина за носталгия е самият бит - 70-80-те години голяма част от населението отглежда хранителни продукти в собствено стопанство. Над 2/3 от домакинствата обработват земя и отглеждат зеленчуци. Половината домакинства гледат собствени животни“, каза още доц. Ганева.
По думите на доц. Иванов ние сме общество, което трудно скъсва с миналото - през последните няколкостотин години живеем предимно в миналото и по-малко в настоящето и в бъдещето:
„Може би, защото много от обещаваните проекти за светло бъдеще се оказват илюзорност. Като представител на едно доскоро традиционно аграрно общество българинът предпочита малкото, но сигурно, затова трудно скъсва със старото“.
Доц. Ганева цитира още данни:
„Средната заплата през 1989 година е грубо 200 лева, ако махнем три нули заради деноминацията, стават 0,20 лева. Говорим за днешния лев BGN. По подобен начин трябва да се девалвират и цените. Не трябва да се хващат онези цени и заплати и днешните, за да правят сравнение, защото това са две различни валути“.
Тя допълни, че за 20 години България е повишила БВП от 30% от средното за ЕС на 60%. „Имало е прогрес, имало е и по-тежки инфлационни времена, много по-неблагоприятни“.
