Анализи
Как Индия стана водеща сила в производството на пържени картофи
Страната вече е вторият най-голям производител на картофи в света, а в град Гуджарат се намират огромни фабрики за производство на чипс
Financial Tribune
Пържените картофи преобръщат съдбата на Джитеш Пател. Той произхожда от семейство на фермери в Гуджарат в северозападната част на Индия. Традиционно те отглеждат памук, но печалбата е слаба.
Сушите през 2001 и 2002 г. влошават ситуацията и семейство Пател знаят, че нещата трябва да се променят, съобщи „Би Би Си“.
„Осъзнахме, че трябва да започнем да отглеждаме нещо, което не изисква много вода“, казва Пател.
Така те експериментират с картофи. Първоначално опитват трапезни картофи; такива, които се предлагат на местните пазари и се готвят вкъщи, но възвръщаемостта не е много по-добра от тази на памука.
Подтикнати от пристигането на производители на пържени картофи в щата, през 2007 г. те започват да отглеждат сортовете картофи, използвани от хранително-вкусовата промишленост. Това се оказва печеливша стратегия.
„Оттогава няма връщане назад“, заяви Пател.
Той е част от възхода на Индия към статута на картофена суперсила. Страната вече е вторият най-голям производител на картофи в света.
Но експортният пазар, особено този на пържени картофи, е наистина динамичен.
Гуджарат се превърна в индийска столица на производството на пържени картофи, където се намират огромни фабрики за производство на чипс, включително предприятия на канадския гигант McCain Foods и на най-големия производител на пържени картофи в Индия HyFun Foods.
От Гуджарат пържените картофки се изпращат в цял свят. Но най-важните пазари в момента са в Азия, включително Филипините, Тайланд и Индонезия, според Девендра К, който от много години изучава пазара на картофи.
През февруари тази година месечният износ на индийски замразени пържени картофи за първи път преминава бариерата от 20 000 тона. През годината до февруари индийският износ на пържени картофи възлиза на 181 773 тона, което представлява 45% увеличение в сравнение с предходната година.
Успехът се дължи отчасти на цената.
„Индийските замразени пържени картофи се отличават с конкурентни цени на международния пазар“, казва Девендра.
Той заяви, че през 2024 г. средната цена на индийските пържени картофи е била дори по-евтина от тази на тези от Китай.
За производителите на пържени картофи това е време на бум.
„Индия се превърна в значим играч и износител благодарение на богатата си селскостопанска продукция, рентабилното производство и нарастващото внимание към стандартите за качество“, казва Хареш Карамчандани, главен изпълнителен директор на HyFun Foods.
HyFun разполага със 7 завода за преработка на картофи в Гуджарат, а още два ще бъдат пуснати в експлоатация до 2026 г.
„Урбанизацията, увеличаването на разполагаемите доходи и промяната в начина на живот насърчават потреблението на замразени храни не само в домакинствата, но и в заведенията за обществено хранене“, твърди Карамчандани.
Задоволяването на това търсене изисква десетилетия наред иновации от страна на земеделските производители.
Джитеш Пател е учил земеделие в университета и оттогава прилага науката в практиката си.
Заедно с приятелите и семейството си той непрекъснато се опитва да подобри добива на картофи.
„Ние сме добре образовани фермери, затова продължаваме да опитваме нови методи“, казва той.
Едно от първите им нововъведения през 2003 г. е преминаването към система за капково напояване, вместо да заливат полетата с вода.
За да се запази продуктивността на почвата, през лятото полетата почиват и се наторяват с кравешки тор.
Сега те се съсредоточават върху намирането на идеалното картофено растение.
„В момента експериментираме със семена и скоро ще имаме нов сорт“, заяви Пател.
Jain Irrigation Systems е голяма компания за селскостопански технологии. Освен че продава оборудване за напояване, тя разполага с екипи от техници, които разработват семена за селското стопанство, включително картофени растения.
Те използват набор от техники, известни като тъканни култури. Това е начин за клониране на растения с желани характеристики и елиминиране на болести.
Той включва отглеждането на малки парчета растителна тъкан в контролирана лабораторна среда, за да се създадат свободни от вируси насаждения. Тези плантации могат да се използват за производство на повече семена от картофи чрез методи като вземане на резници.
"Картофените семена, предназначени за бъдещо семепроизводство, преминават през щателни селекционни практики под надзора на селекционери", казва Виджай Сингх, вицепрезидент по маркетинга в компанията.
Един от проблемите, с които се занимават в момента, е свързан със сорт картофи, използван за производството на чипс. Фермерите са установили, че към ноември реколтата от картофи започва да кафенее заради съдържанието на захар в нея.
"Компании като нас, които се занимават с тъканни култури, се опитват да предложат нов сорт, за да преодолеят предизвикателствата, пред които е изправена индустрията", казва Сингх.
Докато индийските фермери работят за подобряване на добивите си, в производството на замразени храни са необходими инвестиции в други области.
По-специално, фирмите трябва да са в състояние да съхраняват и транспортират стоки при отрицателни температури.
Изградени са модерни хладилни съоръжения, но са необходими още.
„Само около 10-15 % от хладилните складове в Индия са подходящи за съхранение на замразени храни“, казва Виджай Кумар Наяк, съосновател на Indo Agri Foods, износител на индийски храни.
"Тези съоръжения са неравномерно разпределени, силно концентрирани в няколко щата, като оставят селските и отдалечените региони силно необслужвани.
Транспортът също е проблем.
„Съществува осезаем недостиг на специализирани хладилни камиони и контейнери, което прави транспортирането с контролирана температура изключително трудно и увеличава риска от разваляне“, казва той.
Надеждното електроснабдяване също е от съществено значение.
„Честите прекъсвания на електрозахранването в много части на страната увеличават вероятността от разваляне и превръщат управлението на надеждна верига за доставка на замразени храни в трудна задача“, заяви Наяк.
"Индийските компании са изправени пред силна конкуренция на експортните пазари от страни като Китай, Тайланд и Бразилия. Тези страни се възползват от по-напреднала логистика, инфраструктура и производствени системи", посочва той.
В своята ферма в Гуджарат Пател е щастлив, че производителите на чипове са се преместили в нея.
"Гуджарат се превърна в център за преработка на храни. Повечето фермери, включително и аз, започнаха да работят на договор, което ни дава сигурност и добри пари за добива", казва той.
