Как сделката на COP28 беше спечелена, но битката за 1,5°C може да бъде загубенa

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд „Загуби и щети“, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. Стези думи Николай Петков, експерт в екологично сдружение „За Земята“ и автор в Климатека започва своя анализ, в който разглежда резултатите от преговорите по време на историческата среща COP28.

На 12 декември, приключи 28-та конференция по климатични промени в Дубай, ОАЕ. Тя бе най-голямата в история, с над 90 000 делегати. Тази година преговорите продължиха с ден по-дълго от планираното, като след дълги спорове и противоречия най-накрая беше приет финален документ.

„Глобалната равносметка“

Финалното споразумение е под формата на т.нар. „Глобална равносметка” – ключов механизъм, заложен в Парижкото споразумение за климата, който трябва да определи досегашния напредък по отношение на климатичните цели и да посочи нужното за по-нататъшното изпълнение на споразумението.

Сред най-важните текстове в подписания документ са:

• призив страните да предприемат действия за утрояване на капацитетa на мощности от възобновяема енергия и удвояване на скоростта на осъществяване на подобрения в областта на енергийната ефективност в глобален мащаб до 2030 г.
• призив за преход извън изкопаемите горива в енергийните системи, по справедлив, организиран и честен начин по време на сегашното десетилетие.
• призив за ускоряване на усилията за постепенно намаляване на енергията от неограничено изгаряне на въглища.
• призив за поетапно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива.
• призив за съществено намаляване на емисиите от невъглеродни парникови газове, сред които и тези от метан, до 2030 г.

Представяне на Национално определени приноси на страните до 2025 г. – и придържане към амбициозните цели за намаляване на емисиите в цялата икономика, които да обхващат всички парникови газове, сектори и категории и да са съобразени с ограничението от 1,5°C.

Страните са призовани да участват във финансирането на фонд „Загуби и щети“ на доброволен принцип.

Признаване на факта, че според науката глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с 43% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. и достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°C.

Отбелязва се постигнатото в Парижкото споразумение до този момент – при пълното прилагане на досегашните (били те и недостатъчни) Национално определени приноси на страните, степента на затоплянето на Земята ще бъде намалено от очакваното преди споразумение 4°C до 2,1°C – 2,8°C.

За съжаление, документът няма правно обвързващ характер. Целта му е да служи като ръководство за държавите по света при актуализацията на своите климатични политики. Но дори и ако отворим самото споразумение, откриваме, че едва 8 от 196 точки в него съдържат израза „решава се“ – всичко останало са познатите от минали години термини – припознава, призовава, отбелязва, припомня, подчертава, повтаря и т.н.

Постижение е, че за първи път в историята на климатичните конференции се подписва документ, в който има призив за „преход от изкопаемите горива“.

Но ако прочетем внимателно, вместо „поетапен отказ“ или „поетапно намаляване“ (phase-out или phase-down), е употребен изразът „преход от изкопаемите горива“ (transitioning away). Макар и присъствието на такъв израз да е добра новина, според критици такава формулировка не е достатъчно конкретна, избягва категоричен ангажимент, и не посочва конкретна крайна дата, до която това да се случи. Всичко това е повод за компаниите за изкопаеми горива да не предприемат достатъчни мерки за прекратяване на дейността им през следващите 30 години. А според IPCC, именно (почти) пълното прекратяване на употребата на изкопаеми горива е ключово условие за дългосрочно стабилизиране на глобалната температура.

Документът подчертава, че според последния доклад на IPCC глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да нарастват не по-късно от 2025 г., но не поставя това като цел за страните.

Текстът за въглищата се оказва по-слаб и от този в Глазгоуския климатичен пакт от преди 2 години, тъй като се призовава за намаляване само на „неограничени“ въглища. В контекста на COP, под неограничен (англ. unabated), се разбира такъв добив на енергия от изкопаеми горива, при който не се предприемат мерки за съществено намаляване на емисиите, като например улавяне на по-голямата част от отделения въглерод или намаляване на емисиите от изтичане на метан при транспорт (в случая на изкопаемия газ).

В споразумението се споменава за ролята на „преходните горива“ в енергийния преход. Според критици това е код за по-дълго продължаване на използването на изкопаем (природен) газ, а такъв тип формулировки често са подкрепяни от изкопаемите компании.

Финалният вариант на документа е достъпен тук.

Извън приетия документ, по време на форума бяха отбелязани няколко важни развития по ключови въпроси.

Поставяне на същински основи за фонд „Загуби и щети“

След като миналата година страните призоваха за създаването на такъв фонд, който директно да компенсира уязвимите общности и развиващите се държави, които трудно успяват да се справят с последиците от климатичните изменения като наводнения, суши и горски пожари, още по време на първия ден на COP28 делегатите се споразумяха за неговото създаване. До края на конференцията бяха заявени над 400 милиона щатски долара за неговото финансиране, въпреки, че по оценка на експерти ще са необходими над 200 милиарда долара годишно за пълното компенсиране на засегнатите държави.

Споразумение за утрояване на възобновяемата енергия до 2030 г.

Този ангажимент е сред най-важните, които бяха обявени по време на конференцията. Споразумението беше оглавено от ЕС и САЩ, и до този момент е подписано от над 120 страни. Според мозъчния тръст EMBER, това е едно от условията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. В рамките на същото споразумение бе постигнато и съгласие за удвояване на скоростта на прилагане на подобрения в енергийната ефективност. Намалението на потреблението на енергия е друга ключова мярка, заложена в сценариите на IPCC. Всъщност тази мярка беше очаквана, след като страните от G20 се съгласиха за целта още по време на срещата им през месец септември, а приетата в края на конференцията “Глобална равносметка” просто повтаря целта от споразумението.

С подобна декларация, но за утрояване на ядрената енергия до 2050 г., излязоха над 20 държави, сред които САЩ, Канада Великобритания, както и България. Не е ясно дали тази цел е реалистична, предвид, че това ще означава изграждане на десетки нови АЕЦ, всяка една от които е изключително скъпа и отнема около десетилетие за изграждане.

Хартата за декарбонизация на петролната и газовата промишленост

50 петролни и газови компании подписаха Хартата за декарбонизация на петролната и газовата промишленост, сред които и 29 национални компании. В рамките на инициативата петролните и газовите компании се ангажираха да намалят емисиите си на парникови газове. Документът обхваща над 40% от общото производство на петрол. Важно е да се отбележи обаче, че споразумението е доброволно и не обхваща цялата изкопаема индустрия.

Декларация за климат и здраве, в която се включи и България

На конференцията имаше тематични дни и за пръв път по време на COP имаше специален ден, който бе посветен на проблемите със здравето, причинени от климатичните промени. 143 държави, включително и България, подписаха първата по рода си декларация за предприемане на мерки срещу негативните въздействия на климатичните промени върху човешкото здраве. Делегатите призоваха за по-силни и по-устойчиви световни здравни системи, които са незаменими за защитата на населението.

„Климатичната криза е здравна криза, но твърде дълго здравето беше под линия в дискусиите за климата“, заяви генералният директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Гебрейесус по повод приемането на декларацията.

След оптимистичното начало на конференцията, преговорите по други въпроси, като този за постепенния изход от изкопаеми горива и постигането на целта от 1,5°C, се оказаха трудни за постигане на съгласие.

За съжаление, почти сигурно президентството на ОАЕ, която е петролна страна, оказа съществено влияние върху процеса на преговорите. Първата версия на финалния документ на конференция беше с по-слаби амбиции, като цел за намаляване на употребата на изкопаеми горива не присъстваше под каквато и да е форма. Това е и най-вероятната причина, поради която преговорите продължиха с ден повече от официално планираното.

На COP28 са регистрирани около 2400 представители на компании за изкопаеми горива и лобисти, което е с 2,5 пъти повече от миналогодишната среща.

Според публикация на The Guardian повече от 160 представители, които отричат климатичните промени, са получили достъп до COP28. Като цяло присъствието на такива представители по време на конференциите се възприема негативно, тъй като обикновено те имат за цел да лобират за смекчаване на посланията.

Освен това тази година за първи път имаше павилион на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), чиито членове доставят почти 30% от световния петрол.

Въпреки опасенията от авторитарния режим на Дубай се състояха акции на гостуващите активисти. Техните демонстрации основно се състояха в синята зона на COP – тази на преговорите и павилионите, въпреки че в тази зона традиционно има ограничения срещу акциите. Очаквано, имаше и протести във връзка с войната в Израел и Газа.

Участието на България

Тази година страната ни се включи много по-активно от традиционното. За първи път имаше български павилион с организирани събития, сред които представяне на иновации в системите за ранно предупреждение от бедствия. Също така, делегацията ни наброяваше близо 200 души, сред които президента Румен Радев, министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, министърът на иновациите и растежа Георги Ангелов, както и представители на бизнеса и експерти.

Министър Юлиан Попов участва във форум от инициативата на САЩ “Net-Zero Government Initiative – Leading Bу Example”, чиято цел е постигане на въглеродна неутралност в дейностите на държавните институции. Събитието се проведе в павилиона на САЩ.

България се присъедини към тази инициатива, която ангажира българското правителство да постигне въглеродната неутралност при дейността на държавните и общински институции до 2050 г. и да разработи Пътна карта, която очертава действията за постигане на тази цел.

Също така стана известно, че страната ни ще предостави 100 000 евро на Зеления климатичен фонд на ООН, който има за цел да финансира мерки за смекчаване и адаптация в развиващите се държави.