Каква е добавена стойност на икономическите сектори в България?

През 2022 г. общата брутна добавена стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в България достига 93.33 млрд. лв. Това се посочва в анализ, изготвен от екип на Българската стопанска камара (БСК), с данни от Националния статистически институт и Евростат.

Сред водещите 25 групи сектори, които допринасят с над 57 на сто в добавената стойност на страната, ясно се вижда водещата позиция на секторите на услугите. Генерираната добавена стойност от третичния сектор на услугите е 56,7 на сто или 52,92 млрд. лв., като водещи са "Дейности в областта на информационните технологии" със 7,80 млрд. лв. или 8,4 на сто.

Търговията на едро "с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап", "с нехранителни потребителски стоки" и на дребно "в неспециализирани магазини" са добавили 7,38 млрд. лв. към българската икономика или общо 7,9 на сто.

Индустриалният сектор (вкл. Строителство) е добавил 35,5 на сто или 33,13 млрд. лв. към добавената стойност по факторни разходи през 2022 г. В него силно се откроява "Производство, пренос и разпределение на електрическа енергия" с 8,14 млрд. лв. На второ място е "Строителство на жилищни и нежилищни сгради" с 1,61 млрд. лв., следвано от "Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали" с 1,29 млрд. лв.

Селскостопанският сектор на икономиката е произвел 4,37 млрд. лв. или 4,7 на сто от добавената стойност на страната. Той включва 13 групи сектори, при около 120 за индустрия и услуги. Водеща е секторната група "Отглеждане на едногодишни растения" с 3,40 млрд. лв. или 3,65 на сто от общата добавена стойност в България, като се нарежда на трето място сред групите с най-висока добавена стойност в страната.

Детайлна информация за 30 от групите сектори, които са произвели общо 2,90 млрд. лв. или 3,1 на сто от добавената стойност, е конфиденциална, според Закона за статистиката. 

Общо всички търговски групи сектори са генерирали 18,92 млрд. лв. или една пета (20,3 на сто) от добавената стойност на страната. За сравнение, цялата преработваща промишленост е произвела 17,67 млрд. лв. (18,9 на сто). Строителството е произвело малко над 5 млрд. лв. (5,4 на сто). Туристическият сектор (вкл. турагентството) е добавил 2,80 млрд. лв. (3 на сто).

Агрегираните сектори по Класификацията на икономическите дейности (КИД) показват, че:

· Около 40 на сто от добавената стойност идва от търговията, ремонт на автомобили и преработващата промишленост. Само търговията и ремонтите генерират около една пета от общата добавена стойност, като търговия на едро е с дял от 12,3 на сто, на дребно - 6,9 на сто, с автомобили и части - 1,2 на сто, а ремонтите добавят едва 0,2 на сто.

· Селското стопанство има малък дял от общо за страната (под 5 на сто). Добавената стойност на сектора е 2,6 пъти по-малка от тази на ИКТ дейностите и далекосъобщенията и близо 2 пъти по-малка от тази на енергетиката.

· Добавената стойност на хотелиерството и ресторантьорството е с около 43 на сто по-голяма от тази на добивната промишленост (без добива на въглища, информацията за които е конфиденциална).

· Делът на професионалните дейности и научните изследвания е 5,3 на сто от общо за страната, но се дължи изцяло на професионалните дейности (архитектурни, счетоводни, юридически и др.). Делът на научните дейности е едва 0,4 на сто от добавената стойност в България през 2022 г.

Секторният подход на Евростат за агрегиране на производствените групи икономически дейности се базира на техния технологичен интензитет (разходи за НИРД към добавена стойност). Нивото на интензивност на НИРД служи като критерий за класифициране на икономическите сектори в четири категории – високотехнологични, средно към високотехнологични, средно към нискотехнологични и нискотехнологични:

С най-ниска добавена стойност е групата на високотехнологичните производства - общо 56,4 млн. лв. Най-висока в тази група е в "Производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация; производство на часовници" с близо 162 млн. лв. и в "Производство на електронни елементи и печатни платки" със 153,5 млн. лв. (Информацията за високотехнологичните производства на лекарствени вещества и продукти е конфиденциална.)

Средно към високотехнологичните групи производства генерират над 4,79 млрд. лв. добавена стойност. В тази група първи се нареждат "Производство на части и принадлежности за автомобили" с 823,6 млн. лв., "Производство на основни химични вещества" със 701,0 млн. лв. и "Производство на машини с общо предназначение" (като турбини, двигатели, помпи, компресори и др.) с 615,2 млн. лв.

Групата на средно към нискотехнологичните производства има обща добавена стойност от 6,20 млрд. лв. Сред тях водещи са "Производство на изделия от пластмаси" с 912,1 млн. лв., "Производство на въоръжение и боеприпаси" с 843,6 млн. лв. и "Ремонт на метални изделия, машини и оборудване" с 662,6 млн. лв. При тази група трябва да се отбележи, че добавената стойност на стоманодобивните сектори е конфиденциална.

За услугите Евростат използва класификация, която поставя акцент върху интензивното използване на знания (knowledge intensive services - KIS), въз основа на дела на лицата с висше образование. Групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания генерира общо 11,37 млрд. лв. добавена стойност през 2022 г. Техният дял от общо за страната (12,18 на сто) е почти равен на дела на всички средно- и високотехнологични производства (12,38 на сто). Основната секторна група, на която се дължи този висок дял, с близо 69 на сто от добавената стойност на всички високотехнологични услуги с интензивно използване на знания, е "Дейности в областта на информационните технологии" със 7,80 млрд. лв. Това им отрежда второ място сред всички групи сектори като дял от общата добавена стойност на страната.

Производителността на труда, базирана на добавената стойност на зает в съответния сектор (Apparent labour productivity), варира в много широки граници. Тя е най-висока в сектор "Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали" с 233,4 хил. лв., при средна за разглежданите сектори от 36 хил. лв. Средната производителност на индустрията е 40 хил. лв., докато при услугите тя е 32,2 хил. лв. Корелацията с получените годишни възнаграждения на зает между индустрия и услуги показва, че трендът при услугите сочи към по-високи средни възнаграждения спрямо средната производителност.

По-малко необходимите инвестиции в материални активи частично може да обясни по-големия брой предприятия и заети в сферата на услугите спрямо тези в индустрията (6 пъти повече предприятия и близо 2 пъти повече заети), които обаче генерират едва 1,6 пъти по-висока добавена стойност. Значителна част от предприятията и заетите в сферата на услугите са в сектори "Търговия" и "Туризъм", които ангажират по-малък брой висококвалифицирани специалисти.

Основни изводи и препоръки:

· Секторът на услугите генерира около 57 на сто от добавената стойност на нефинансовите предприятия в страната, срещу 35 на сто за индустрията.

· Цялата преработваща промишленост генерира по-малко добавена стойност (под 19 на сто от общо за нефинансовите предприятия) от тази на сектор "Търговия" (над 20 на сто).

· Високо- и среднотехнологичните производствени сектори генерират малко над 12 на сто от добавената стойност на всички нефинансови предприятия. Това е съизмеримо с дела на групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания. Мерки за стимулиране на предприятията в тези сектори имат потенциал да допринесат за повишаване на добавената стойност на крайните продукти и услуги и да се отразят положително на дейността им.

· Около 28 на сто от заетите в страната са ангажирани с търговия и туризъм – сектори, които не изискват висока квалификация на заетите лица. Фокус върху сектори с потенциал за увеличение на добавената стойност и изискващи по-високо квалифицирани кадри (предимно тесни специалисти и изпълнителски състав) може да задълбочи проблемите с липсата на работна ръка. Тези промени ще се отразяват и на пазара на труда и изискванията към заетите, като ще са необходими съвместни действия от страна на всички заинтересовани страни и засилен социален диалог.

· По-високата производителност на труда на индустриалните предприятия предполага по-бърз ръст на добавената стойност при прилагане на национални мерки и инициативи за тяхното стимулиране. Високотехнологичното производство обхваща продукти, изискващи напреднали технологии с фокус върху научно-развойната дейност, което от своя страна има потенциал да даде конкурентно предимство на страната и да спомогне развитието, привличането и задържането на таланти и висококвалифицирани специалисти в страната.