Анализи
Какви проблеми във финансовата индустрия на САЩ разкри крахът на калифорнийската стартъп банка SVB?
„Добре е, че хората от нацията не разбират нашата банкова и парична система, защото ако разбираха, вярвам, че щеше да има революция още утре сутрин“. Това казва един от най-големите индустриалци на 20-и век и основател на автомобилната компания Ford, Хенри Форд.
Сега този цитат отново е актуален, след като една от най-големите банки в САЩ - Silicon Valley Bank - SVB бе поставена под контрола на синдици в Калифорния късно вечерта в петък, а Федералната служба за защита на депозитите в САЩ (FDIC) обяви, че ще раздаде на депозантите гарантираните депозити, които са в размер до 250 000 долара.
Това е вторият по големина фалит на финансова институция в САЩ и първи с подобни размери след финансовата криза, позната като „Голямата рецесия“, започнала през 2008 г., след фалита Lehman Brothers нa 15 септември същата година.
Какво се случи?
В сряда вечер базираната в Санта Клара, Калифорния SVB , която е управлявана от холдинговата компания SVB Financial Group обяви, че ще търси нов капитал в размер на 2,25 млрд. долара, за да покрие голяма загуба, настъпила вследствие на продажба на дългови инструменти.
До решението на банката, която инвестираше в стартиращи компании повече от 40 години и даде начална подкрепа на компании като Cisco, Beyond Meat, Shopify, да обяви, че търси капитал, се стигна, след като стана ясно, че тя е продала на загуба част от облигациите (предимно американски държавни ценни книжа) и други инструменти (подкрепени с ипотека и от правителството ценни книжа), които държи, с цел да си осигури ликвидност и да може да посреща задълженията си да обслужва депозанти, които често са стартиращи компании в областта на технологиите и медицината и фармацията.
Всичко това се случва на фона на публикации във специализираните издания в САЩ, в които се посочва, че през последните дни банката е била подложена на интензивно теглене на депозити от стартиращи компании след появила се информация за финансовото й състояние, като за кратко време са прехвърлени в други банки. Голяма част от комуникацията, че нещо не е наред с SVB e била разпространявана в Twitter, както и в затворени групи в други приложения.
Една част от стартиращите компании (ROKU, Camp.com), клиенти на SVB, вече обявиха, че или няма да могат да си платят текущите задължения към персонала и доставчици, или ще го направят със закъснения, което заплашва тази банкова криза да се прехвърли и в реалния сектор.
Към момента на поемане на контрола от американките власти вчера, по данни на FDIC и регулаторните власти в Калифорния банката, която повече от 40 години подкрепя стартъп екосистемата, е имала депозити на свои клиенти в размер на над 175 млрд. долара в края на миналата година (намалели значително в последните месеци и седмици - бел. ред), а огромна част от тях, или над 97 на сто, са такива, които надхвърлят размера, който държавата поема да изплати.
Какво се случва, ако се продадат дългови инструменти преди падежът им и защо това сега е проблем?
Продажбата на посочените по-горе активи на стойност 21 млрд. долара от дългови инструменти за общо близо 91 млрд. долара бе определена като "странна" от Financial Times, защото според изданието SVB е пласирала книжа, чийто матуритет (падеж - бел. авт.) още не е настъпил.
Аксиоматично правило на дълговите пазари е, че цената на дадена дългова книга, която инверторите купуват, е обратнопропорционална на доходността, която тя носи. В случая с SVB, банката е купувала облигации и дългови инструменти, обезпечени с ипотеки, в годините, когато лихвите по тях бяха относително ниски. В последната година обаче Управлението за федерален резерв на САЩ увеличи на няколко пъти основните си лихви, които от нива 0-0,25 на сто през 2022 г. достигнаха 4,5-4,75 на сто в момента. С това се повишиха и лихвите по дълговите инструменти, като тези по 2-годишните американски правителствени книжа преминаха над 5 на сто за първи път от 2007 г., след като по време на ковид пандемията удариха дъно от около 0,11 на сто.
Така според описаното правило всички облигации губят стойност, за да отговорят на новата пазарна реалност. Т.е. ако даден инвеститор е закупил облигация за 100 лева и купон (лихва) от 0,25 стотинки, то при растящи лихви той трябва да я продаде така, че новият й купувач да реализира печалба. Това става само с намаляване на цената на въпросната облигация, защото иначе купувачът би избрал да купи новоемитирани облигации, които вече предлагат по-висока доходност.
В „странния“ случай с SVB данните показват, че портфолиото ѝ в размер на 91 млрд. долара по счетоводна стойност вече се е обезценило с 15 млрд. долара вследствие на общото повишаване на лихвените проценти до 75 млрд. долара. Това автоматично е пренесено като загуба.
Тази непокрита загуба е почти два пъти по-голяма от пазарната капитализация на холдинговата компания зад SVB. Вследствие на обявените намерения за привличане на допълнителен капитал в четвъртък капитализацията на институцията се срина до 6,3 млрд. долара след потъване на акциите с над 60 на сто.
Интересен въпрос е дали банката просто не е могла да изчака дълговите ѝ инструменти да достигнат матуритет, но тук се крие и истинският проблем - би могла да го направи, ако не е била принудена да продава заради липса на ликвидност, която явно е била налице или непосредствено е предстояла.
Защо се сриват акциите и на водещите банки?
Макар и извършваща предимно специфична дейност по подкрепа на стартиращи компании, SVB е 16-а по размер на активите в САЩ и е кредитна институция, каквито са големите играчи от Уолстрийт, Лондонското сити и западноевропейските столици.
След новината, че SVB търси 2,25 млрд. долара свеж капитал под формата на акции и конвертируеми облигации, акциите на редица водещи банки поевтиняха. Германската Deutsche Bank понесе срив от почти 8 на сто веднага след като SVB обяви, че търси капитал чрез продажба на нови акции и други инструменти, книжата на британската HSBC се обезцениха с около 4,5 на сто, в САЩ тези на JP Morgan Chase изгубиха 5,4 на сто, на Citigroup - над 4 процента.
Причината за тези движения може би е, че след като състоянието на портфейла на SVB излезе „на светло“, инвеститорите се притесниха, че то може да наподобява това на по-големите банкови „акули“, което ги накара да изтеглят част от капиталовложенията си в тях.
През ноември м.г. в. Wallstreet Journal писа, че в банковия сектор в САЩ реалната пазарна стойност на държаните от банките дългови книжа (най-често американски ДЦК) са се обезценили с повече от 14 на сто от началото на 2022 г. Сред кредитните институции с най-голяма разлика между счетоводната и пазарната стойност на държаните облигации бе посочена Bank of America, където ако те бъдат продадени, тя ще реализира негативен резултат от 116 млрд. долара или 43 на сто от целия капитал на банката.
Междувременно, както президентът на УФР Джером Пауъл обяви по-рано тази седмица, лихвените нива може да продължат да се покачват с по-бърз темп от очакваното досега с цел да се пребори инфлацията. Решения, с които УФР тласка страната към намаляване на икономическата активност, а оттам - и тази на банките.
Друга причина е в т.нар. инвеститори в къси продажби, които залагат, че стойността на даден актив ще се обезцени и при индикации, че това се случва, увеличават своите залози и така се завърта допълнително спиралата на обезценяването на дадени компании и потенциалният им фалит.
Какво предстои?
Ако „дупките“ в счетоводните книги на банките през идните месеци започнат да се очертават по-ясно, е възможно късите продажби да продължат и това да доведе до значителни трудности за сектора с евентуална последваща държавна намеса, както се случи при Голямата рецесия в периода около 2008 година.
Не трябва да се изключва и възможност за ново законодателство в сектора, тъй като голяма част от регулациите в момента насърчават покупката и държането до падеж на дълговите инструменти с висок рейтинг - ход, който се оказа пагубен за калифорнийската банка в момент на липса на ликвидност.
От друга страна SVB все още изглежда като изолиран случай и ако остане такъв, то доверието в сектора едва ли ще пострада значително и, както изтъква Хенри Форд, проблемът отново ще изчезне от общественото внимание.
