Китайските петролни запаси предпазиха света от по-висока инфлация

Петролните резерви на Китай са изиграли важна роля за предотвратяването на по-голям глобален ценови шок след началото на войната между САЩ и Иран, съобщава „India Today“.

Шест месеца след началото на конфликта, предизвикан от президента Доналд Тръмп, най-острите предупреждения за цените на петрола не са се сбъднали, макар пазарите да остават нестабилни. Докато китайският президент Си Дзинпин се подготвя за държавно посещение във Вашингтон през следващата седмица, анализатори посочват енергийната стратегия на Китай като ключов фактор за относителната стабилност на пазара.

Според експерти големите петролни резерви на Китай, оценявани на около 1,4 милиарда барела в края на миналата година, както и намаленият внос на страната са помогнали за облекчаване на глобалното търсене.

Тези резерви са позволили на Китай, втория по големина потребител на петрол в света и водещ купувач на ирански петрол, рязко да намали вноса на суров петрол, след като Съединените щати и Израел започнаха бомбардировки, а Техеран фактически затвори Ормузкия проток. Анализатори посочват, че на Китай е помогнал и преходът към електрически превозни средства и алтернативни енергийни източници.

Роузмари Келанич от „Дефенс Прайъритис“ заяви, че САЩ са се възползвали косвено от действията на Пекин, докато пенсионираният контраадмирал Марк Монтгомъри отбеляза, че Китай е изградил стратегически резерв за десет години, за разлика от 25-те години, необходими на САЩ след петролната криза от 1973 г. Анализатори обаче предупреждават, че устойчивостта на пазара е подложена на нов натиск заради атаки на подкрепяни от Иран милиции, довели до временното затваряне на основен саудитски тръбопровод, както и заради завземането на два стратегически острова в Червено море от хусите в Йемен. Планираните преговори за отваряне на Ормузкия проток са били отложени.

Според анализатори от Bank of America цената на петрола може да достигне средно 83 щатски долара за барел през втората половина на годината, с възможност за повишение до 95-120 долара при засилване на насилието, а при щети по енергийната инфраструктура - дори до 150 долара за барел. Сортът „Брент“ се е търгувал средно на около 69 долара миналата година, а в момента е близо до 100 долара, като в края на април за кратко е достигнал 126 долара.

Анализатори посочват, че подходът на Китай не е бил продиктуван единствено от желанието за стабилизиране на пазара, а отчасти и от изграждането на резерви като план за действие при евентуална военна операция срещу Тайван. Между Вашингтон и Пекин остават различия относно Иран, като администрацията на Тръмп се затруднява да убеди Китай да окаже по-силен натиск върху Техеран. Тръмп наскоро омаловажи публикация на „Уолстрийт джърнъл“ относно твърдения, че китайски структури са предоставили на Иран сателитни изображения преди удар, при който са загинали трима американски военнослужещи в Йордания.

Според данни на САЩ вносът на суров петрол от Китай е спаднал с около 32 процента през второто тримесечие спрямо първото, до средно 8,1 милиона барела дневно. Енергийни анализатори определят това намаление като основен фактор за ограничаването на ръста на глобалните цени на петрола след началото на войната. С предстоящото посещение на Си във Вашингтон и продължаващия конфликт пазарите остават изложени на риск от нови сътресения.