Анализи
Кристалина Георгиева: В този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната
В този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната, заяви в интервю за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в края на Пролетните срещи на Световната банка (СБ) и МВФ, състояли се тази седмица във Вашингтон.
Според нея страната ни трябва да изпълни критериите за членство и да използва тази възможност, за да подсили конкурентоспособността си.
Георгиева акцентира и върху необходимостта от реформи в пенсионната и данъчната система, за да се гарантира дългосрочна устойчивост.
По отношение на срещите на СБ и МВФ управляващият директор на Фонда посочи те са "винаги полезни с това, че нашите страни членки имат възможност да обсъдят състоянието и посоките на световната икономика заедно и по този начин да подобрят разбирането си за това накъде върви светът".
Ето и пълния текст на интервюто:
Г-жо Георгиева, приключи основната част от Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, какви са Вашите изводи?
- Пролетните и годишните срещи на Фонда и Световната банка са винаги полезни с това, че нашите страни членки имат възможност да обсъдят състоянието и посоките на световната икономика заедно и по този начин да подобрят разбирането си за това накъде върви светът.
Винаги е важно, но е още по-важно в сегашните условия на висока несигурност.
Трябва да се отбележи обаче, че срещите започнаха при първоначално по-високи нива на напрежение, но в техния край нещата бяха по-спокойни.
Най-общото е, че резултатите от срещите са в три посоки.
Първата е, че общото разбиране е, че растежът се забавя и причините за това забавяне помагат да се обединят страните членки (на Фонда, общо 191 по света - бел. авт.) за това какво трябва да се направи. За мен беше много окуражително да чуя от много от министрите и от гуверньорите на централните банки яснота за това, че в условията на икономика, която е по-често засегната от шокове и кризи, те осъзнават, че трябва преди всичко да направят собствените си страни по-устойчиви. Това означава да не отлагат тези реформи, които ще помогнат на държавите им да имат по-добри условия за развитие и по-голяма устойчивост на това, което се случва извън тях.
Преди да започнат срещите, използвах една фраза - "подредете си къщата" (get your own house in order). Какво ще значи това "подредете си къщата" - като израз го чух от много от министрите, от много от гуверньорите като нещо, което те разбират, че не може да се отлага.
Ние виждаме, че в Европейския съюз неща, които изглеждаха невъзможни преди, сега са възможни. Германия реформира своята "дългова спирачка". Препоръките от доклада на Марио Драги имат голям шанс за реализация, което значи банков съюз, капиталов съюз и елиминиране на пречките за растежа вътре в Европа. Това е много важен резултат за осъзнаването, че нямаме време за губене, че трябва да се действа решително "вкъщи".
Вторият извод е, че трябва да има възможност за открит разговор, за открит диалог, за това накъде трябва да върви светът от гледна точка на търговска политика и осъзнаване на това, че свят без правила е хаотичен.
Такъв свят би бил много опасен за всички и фактът, че сме в многополюсния свят днес, защото не сме там, където бяхме в миналото, също имаме нужда от принципи, имаме нужда от предсказуемост, имаме нужда от правила.
В този контекст бях положително впечатлена от единството на нашите страни членки за това накъде трябва да се върви, а именно да не живеем в свят без правила, без принципи.
Третият резултат от срещите е - диагнозата за това къде сме и накъде вървим, за всички сега е ясна. Къде сме? Спад на перспективите за растеж, обхващащ икономиките на страните, генериращи 85 на сто от световния брутен вътрешен продукт. Да си спомним, че тревогите на миналите срещи бяха за нисък растеж и висок дълг, сега икономиките се забавят дори още повече. На този фон новите мита, които Съединените щати възнамеряват да наложат, макар че не е много ясно къде ще приключи и ще приключи ли този разговор, са проблем, но още по-големият проблем е непредсказуемостта. Това беше и думата на седмицата. Тази несигурност значи, че инвеститорите не инвестират, а потребителите не харчат. Така ние дадохме сигнал, че икономическият растеж се забавя глобално от 3,3 на 2,8 на сто, но също така и в нашите анализи се видя, че вероятността от рецесия нараства от 17 на 30 на сто. Не предвиждаме рецесия засега, но не изключваме, че при едно влошаване на ситуацията това би могло да се превърне в реалност.
Казахте, че Европа започва да се променя и една от стъпките в това е желанието да се харчи повече за отбрана, за отбранителни способности. Виждаме реформата, която направи Германия в тази област. Как смятате, че това харчене за отбрана в Европа и България включително трябва да се случи, защото все пак това са допълнителни разходи?
- Много високо оценяваме решението на Германия, защото това помага много на цяла Европа. Без решението на Германия да реформира дълговата спирачка, фискалният натиск върху Европа би бил много голям.
Какво ще бъде влиянието, зависи от две неща. Първото е - за какво и как се харчат тези пари. Ако те се харчат за стимулиране на производството вътре в Европа и за развитие на изследователската дейност, въздействието върху растежа в краткосрочен и дългосрочен план ще бъде положително. Припомням, че американската икономика получи огромна инжекция от високите инвестиции в развойна дейност, свързана с отбраната, чиито продукти след това преливат в гражданския сектор.
Това за Европа е много важно, защото тя изостава от САЩ по отношение на производителността на труда. ЕС изостава, защото европейската икономика не е толкова иновативна, колкото американската.
Вторият аспект на повишените разходи за отбрана - ще зависи доколко внимателно се приоритизират други разходи. Ако ЕС се преориентира към това да намали разходи в области, които не допринасят за нарастване на икономическата сила, това би било позитивно за Общността.
Разбира се, трябва много да се внимава, защото ако се ориентират тези разходи към внос от други места, а не за засилване на местната икономика, ефектът няма да е толкова голям.
За Европа всичко казано по-горе е важно, но много по-важно е да премахне пречките за движение на труд, капитал, стоки и особено на услуги във вътрешния пазар.
Днес 300 млрд. евро спестявания на европейските граждани работят за американската икономика. Ако ЕС успее да създаде по-добре итегриран капиталов пазар, особено ако има амбицията да го направи заедно с Великобритания, тогава тези пари е по-вероятно да работят за Европа.
Един от позитивите от последните месеци е, че Европейският съюз и Великобритания търсят и намират пътища за икономическа координация и сближаване. Разбира се, Европа трябва да мисли за контакти със съседите, но и за такива с други части на света. Повече търговия с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Канада, Австралия, Нова Зеландия, с африкански страни.
Как виждате България по пътя й към еврозоната?
- България е на много решително място по този въпрос и това, което трябва да прави страната, е да бъде много внимателна в следващите месеци, така че критериите за влизане в еврозоната да бъдат спазени.
Преди беше важно за България да влезе в еврозоната. Сега е още по-важно, защото ние виждаме, че обединяването на Европа е фактор за повишаване на нейната конкурентоспособност в един бързо променящ се свят. Виждаме и че еврото става по-привлекателно в този многополюсен свят. Така за България и преди беше важно да намали трансакционните разходи, да увеличи привлекателността на икономиката си, но в този по-рисков свят е още по-важно да бъдем в еврозоната.
Редица мисии на МВФ, а и вие лично, сте изказвали мнение за преглед на данъчната система у нас. Смятате ли, че това и сега е необходимо предвид и обявеното намерение на управляващите за преразглеждане на пенсионния модел?
- Знаем, че пенсионната система няма да издържи, ако не се вземат мерки за нейното укрепване. България е застаряваща нация и ако искаме да се плащат пенсии в бъдеще, ние трябва да се грижим за това сега. Инструментите за това са увеличаване на пенсионната възраст и подобряване на финансовия баланс на системата. Това са разумни и правилни стъпки. МВФ в рамките на тези срещи публикува доклад за демографията в света, в който констатацията е, че в страните със застаряващо население трябва да се полагат повече грижи за това хората да бъдат здрави и трудоспособни по-дълго време. Девизът е "седемдесетте са новите петдесет" и аз съм доказателство за това.
По отношение на данъчната система всяка страна трябва периодично да преглежда балансите си и дали политиките, които действат в момента, гарантират в достатъчна степен възможността на страната да засили своя потенциал. И да, смятам, че трябва да се преразглежда периодично решението за плоския данък. Дали той ще се промени, или не, ще стане ясно, след като внимателно се преценят ползите и рисковете от такова решение.
