Анализи
Матю Болдуин, ЕК: Енергийният преход и освобождаването от зависимостта от руски газ са като скачени съдове
Украйна няма да поднови договора за транзит на руски газ през територията си, който изтича в края на годината. Това отново бе потвърдено от властите в Киев през седмицата, макар че руският енергиен министър Александър Новак заяви, че Москва е готова да продължи да пренася синьо гориво по този маршрут. Въпреки че голяма част от европейските държави правят всичко възможно да ограничат употребата на руско синьо гориво, част от тях, сред които Австрия и Унгария, все още са зависими от доставките му през Украйна.
В същото време Европа наскоро одобри 14-тия санкционен пакет срещу Москва заради военната агресия на Русия в Украйна, който за първи път включва и втечнения природен газ.
В интервю за БНР Матю Болдуин, заместник генерален директор „Енергетика“ в Европейската комисия, коментира как това ще се отрази на енергийното потребление на Европа.
Матю Болдуин: Досега не сме налагали никакви санкции върху природния газ, а само на други енергийни продукти като петрола. Сега за първи път въвеждаме ограничения, свързани с втечненото синьо гориво. Те са насочени към начина, по който то достига до страните - членки на Европейския съюз. Разбира се, санкциите изискват единодушие и отнема много време за постигането му. Междувременно страните използват други способи за ограничаване на употребата на руски природен газ.
За да илюстрирам процеса, през 2021-ва 45 процента от газа в Европа идваше от Русия. Днес този дял е свит до 15 на сто. Постигнахме го чрез различни мерки - първо, намаляване на употребата на синьо гориво, след това - на енергия като цял. Освен това имахме рекордно високи запаси от природен газ, които да ни позволят да преминем през зимата. Разбира се, дадохме още по-голям тласък на зелената трансформация.
БНР: Много преди началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна в Европа говорехме за нуждата от алтернативни източници на енергия. Научихме ли си урока, след като Москва започва да покачва цените в годината преди инвазията си - действие, което мнозина анализатори определят като червената лампа, която е трябвало да ни подскаже, че немислимото предстои?
Матю Болдуин: Енергийният преход и освобождаването от зависимостта от руски газ са като скачени съдове. През последните две години капацитетът за соларно и вятърно производство на енергия нарасна с повече от една трета. Това вече ни спести 24 милиарда кубични метра природен газ. Само за миналата година в България капацитетът за производство на слънчева енергия се удвои.
Обобщено казано, наше общо усилие е да намалим употребата на природен газ като цяло, особено на руски газ или да го заменим, където е възможно. Ще отворя само една скоба - диверсификацията на източниците на ядрено гориво също е част от усилието да ограничим употребата на руски енергоизточници. Друг ключов приоритет е да използваме все повече възобновяема енергия.
Накрая, но не по важност, ще обърна внимание на новата инициатива за съвместни енергийни покупки за нуждите на Европейския съюз. Наистина се удивих от огромния интерес на компании от цяла Европа и особено тук - в Централна и Източна Европа. Регистрираха се повече от 180 компании и бе заявена необходимост от повече от 90 милиарда кубически метра газ. Всичко това напълно законово изключва газ, доставян от руски компании.
БНР: Ще разкажете ли повече за съвместните покупки на газ?
Матю Болдуин: Това е много сложен бизнес. В Европейската комисия не сме търговци на газ. Положихме обаче усилия да обединим търсенето вътре в Европейския съюз и както казах, имаше искане общо за 90 милиарда кубически метра. На пазара бяха предложени 160 милиарда. Успяхме да „напаснем“ търсенето и офертите за над 75 милиарда кубически метра природен газ.
Не знаем какво е точното количество, защото от наша страна е създаденият механизъм за колективно закупуване на природен газ. След това обаче идва ред на компаниите, които сключват договори на базата на индивидуалните си нужди от тази суровина. В крайна сметка това е ревностно пазена търговска тайна. Като цяло механизмът е много добра първа стъпка към общите покупки. Вече можем да помислим за подобен подход при водорода, а в бъдеще защо не и за други ключови суровини.
БНР: В края на годината изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна. По очевидни причини той няма да бъде подновен, но държави като Австрия, Унгария и Словакия ще изпитат трудности.
Матю Болдуин: Сигурността на доставките на национално, регионално и европейско ниво е абсолютен приоритет. Работим с всички тези държави, за да сме сигурни, че няма да изпитат трудности и ще успеят да си набавят достатъчно природен газ от алтернативни доставчици. Мисля, че за всеки е ясно, че този договор изтича и съм убеден, че заедно със засегнатите държави намерихме решение.
БНР: И санкциите, наложени на европейско ниво, и индивидуалните опити на държавите - членки да намалят потреблението на руско синьо гориво са част от усилията да се намалят приходоизточниците на Москва, с които да финансира бруталната си война срещу Украйна. Сигурни ли сме обаче, че когато се купува газ от т.нар. „алтернативни източници“ - например Азербайджан, всъщност не купуваме частично и руски газ?
Матю Болдуин: Много е трудно да се проследява молекула по молекула и да се доказва находището на всяка от тях. Всички се тревожим за това, защото няма как да искаме да спрем вноса на руски газ и в същото време през други доставчици отново да купуваме руско синьо гориво. Ясно е, че през Турция влиза природен газ с руски компонент, но не знаем какъв процент от съдържанието произхожда от руските находища.
Една от целите, поставена и в RepowerEU - плана на ЕС за ускоряване на прехода към чиста енергия - е опитът да се идентифицират източниците, да се подобри проследяването и употребата на руски газ реално да се свие до минимум.
БНР: Да не се окаже, че в опит да намалим зависимостта си от руските енергоизточници ще станем зависими от друг ключов играч на пазара?
Матю Болдуин: Напълно сте права, зависимостта от който и да е източник не е добра идея. Когато говорим за партньор, на който не може да се разчита, какъвто е Русия, това е грешка. Диверсификацията е от ключово значение, за да се постигне сигурност на доставките.
Ако погледнем към природния газ, сега разчитаме много повече на втечнен газ. По природа той е много по-диверсифициран като възможни източници на доставка. Освен това предстои изграждането на нова инфраструктура за втечнен газ, което допълнително осигурява разнообразни възможности за доставки. Това също е част от диверсификацията, дори можем да го разглеждаме като вид „застраховка“ срещу потенциални бъдещи проблеми.
И тук отново се връщаме към темата за изкопаемите горива и зеления преход. Слънчевата енергия, за която България има много производствени мощности, идва от самата държава - т.е. източникът на енергия е тук, в страната. Същото важи за вятърната и ядрената енергия. По този начин се избягва зависимост в бъдеще време. Един позитивен развой като последица от тази ужасна война е, че има нов тласък към диверсификацията и по-екологосъборзните източници на енергия.
БНР: Руското ядрено гориво скоро ще стане ли обект на санкции?
Матю Болдуин: Полагат се огромни усилия от държавите, които имат ядрени мощности за производство на енергия, да се отърват от зависимостта от руско гориво и обогатяване на уран. Мисля, че този ход за диверсификация е част от общите усилия за ограничаването на всички енергийни ресурси от Русия.
БНР: Зелената сделка бе остро критикувана по време на предизборната кампания в европейския вот. Ще се промени ли тя при новата Европейска комисия и по какъв начин?
Матю Болдуин: Разбира се, нашите усилия да постигнем Зелената сделка предхождат войната на Русия срещу Украйна. Горди сме, че сме първият континент, който си постави за цел да бъде климатично неутрален до 2050 година. Ако погледнем към новата Европейска комисия, виждаме Зелената сделка като новия план за икономически и индустриален растеж. Затова сега се фокусираме върху осъществяването на този план и необходимите инвестиции.
Затова набелязахме и нови цели до 2040 - това означава, 55 процента намаляване на вредните емисии до 2032 година и 90 процента до 2040, за да постигнем климатична неутралност десет години по-късно. Новата Европейска комисия трябва да одобри тези цели и да предприеме необходимите стъпки, за да ги постигнем.
