Анализи
Моделът на Дания: Какво може да научи България от автоматичното приоритизиране на бюджета
Financial Tribune
Базирайки се върху опита на Дания от въвеждането на автоматичното приоритизиране на бюджета, от Фискалния съвет на Р България публикуваха свой анализ, в който подробно описват въпросния подход и как би изглеждал българският бюджет, ако се приложи тази фискална мярка у нас.
През юни 2015 г. датското правителство въведе автоматично приоритизиране на бюджета - инструмент, който рационализира процеса на бюджетиране, откроява основните разходи и спестявания и гарантира, че критичните потребности са запълнени. В закона за финансите от 2016 г. датският кабинет определи 2% задължително и повсеместно намаление на оперативните разходи на централното правителство. Така всяка година Министерството на финансите автоматично удържа 2% от бюджета за предходната година на всички министерства, агенции или други правителствени институции. Спестяванията се обединяват и преразпределят към нови политически приоритети, например увеличени разходи за отбрана, пишат експертите от Фискалния съвет.
„Правилото е автоматично, така че министерствата и агенциите трябва да съкратят дейностите си или да вършат работата си по-ефективно, за да останат в рамките на по-ниския бюджет. Автоматичното приоритизиране на бюджета не се прилага за социални програми като пенсии и обезщетения за безработица, нито за общински услуги. След приемането му преди десет години, датският парламент освободи няколко други области на публичните разходи от автоматичното правило:
• Културни институции (музеи, театри, художествени и музикални училища) – освободени от 2020 г. нататък.
• Университети и други висши учебни заведения – годишните съкращения бяха спрени след бюджета за 2021 г.
• Агенции за сигурност като службата за полицейско разузнаване, въоръжените сили и данъчната агенция бяха освободени през 2023 г.
Автоматичното приоритизиране е фискална, а не програмна мярка: тя не е насочена към конкретни дейности или програми в публичния сектор и разчита на повишаване на производителността на ниво министерство. Тъй като базовият бюджет за публичната администрация се свива ежегодно, кумулативното намаление след десет години е 16% в номинално изражение и над 25% в реално изражение, отчитайки инфлацията. Изключенията са се увеличили с течение на времето, така че ефектът е по-малък в по-късните години.
Как би изглеждал българският бюджет с тази фискална мярка?
За 2025 г. оперативните разходи на централното правителство са на стойност от 31,2 милиарда лева. В тези разходи не се включват трансферите за общини, ДОО, НЗОК и др. Приложено автоматичното съкращение от 2% ще възлиза на 624,9 милиона лева.
За образователните институции:
Министерство на образованието с трансфер 2 783 милиона лева автоматично съкращение от 2%, би спестило 55,7 милиона лева. Министерство на културата с трансфер от 403 милиона лева автоматично съкращение от 2%, би спестило 8,1 милиона лева. Но ако културните и образователните институции бъдат освободени, тогава спестените средства ще възлизат на 561,2 милиона лева.“
