Анализи
ОББ потвърди прогнозата си за растеж на българската икономика от 2,3% през 2024 г.
Financial Tribune
Снимката е илюстрована
„Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобряват, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания за първото тримесечие. Това доведе до лека ревизия на очакванията на експертите на ОББ за ръста на еврозоната за тази година: от 0,5 на сто на 0,7 на сто. От сегашна перспектива това ще повлияе осезаемо върху българската икономика през годината и запазваме прогнозата си за ръст, която е 2,3 на сто за 2024 година“, каза главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев, съобщават от банката.
Анализаторите на финансовата институция отчитат, че през първото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 1,8 на сто спрямо същия период на 2023 г., според изгладените предварителни данни на НСИ.
„Икономическата активност през тримесечието се движеше от крайното потребление, което се увеличи солидно с реално 3,4 на сто при доминиращ относителен дял от 85,7 на сто в структурата на БВП. На този фон инвестициите нараснаха значително по-бързо със 7,9 на сто и въз основа на своя далеч по-малък дял от 18,5 на сто в БВП също повлияха за реалния ръст на икономиката. Обратно, нетният експорт остана отрицателен и задържа годишния реален прираст на БВП, въпреки че износът със спад от 2,1 на сто отново се свиваше далеч по-бавно от вноса, който намаля с 3,7 на сто в сравнение с първото тримесечие на миналата година“, коментира Емил Калчев.
На фона на устойчива безработица от 4,4 на сто за януари, февруари и март и спадаща инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки ръст от 17,8 на сто на годишна база през март.
„Очакваната нормализация в ръста на заплатите, за която сигнализираха данните за декември (ръст от 11,8 на сто), не се състоя през първото тримесечие на тази година. Главните фактори, движещи заплатите нагоре, са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане, държавната политика в ситуация на политическа нестабилност и партийно противопоставяне, процесът за догонване в рамките на ЕС и психологическата динамика, която все още не отчита спадащата инфлация“, твърди Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през април. Така хармонизираната инфлация намаля до 2,5 на сто на годишна база. Базисната инфлация (без храни и горива) достигна 2,6 на сто. Потребителската инфлация по националната методология беше дори малко по-ниска - само 2,4 на сто, пише в анализа.
