Анализи
От държава на кеша в страна на картовите плащания: 2025 г. бележи повратна точка за Германия
Неотдавна франкфуртски ресторантьор с изненада разказва: откакто предлага плащане с карта, има повече гости от всякога. Особено млади хора и групи, при които един плаща с карта – например на рождени дни или фирмени събирания – започват да идват значително по-често. Ако е знаел това по-рано, нямало е да отлага толкова дълго въвеждането на POS терминал, споделя той с усмивка. Това е само един пример, но показателен за процесите, които в момента протичат в Германия при разплащанията, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
2025 г. бележи повратна точка. Не става дума за един-единствен момент на рязка промяна, а за резултат от бавна и необратима тенденция: Германия, дълго време възприемана като страна на кеша, се превръща в страна на картовите плащания. Данните, които както изследователският институт EHI към търговията, така и Бундесбанк отчитат на касите, показват ясно: през 2025 г. за първи път повече хора плащат с карта, отколкото в брой. Това потвърждава и проучване на института „Аленсбах“ за платежното и потребителското поведение – за първи път от началото на изследването през 2006 г. резултатите сочат, че картовите плащания надделяват над кеша.
Причините са много. Пандемията от Ковид-19 превърна дори най-упоритите противници на картата в привърженици на безконтактното плащане. Плащането с мобилен телефон вече е лесно и масово разпространено. Търговците също оценяват предимствата – по-малко работа с пари в брой и по-ефективно обслужване.
Често се използват клишета като „Само кешът е истински“ или „Кешът е свобода“. Реалността обаче е различна: почти всеки магазин продължава да приема и плащания в брой. Промяната не отнема свобода, а я разширява, като дава възможност на потребителите сами да избират как да платят, вместо да бъдат ограничавани до банкноти и монети.
В този контекст решението на управляващата коалиция да въведе задължение за картово плащане – търговците и доставчиците на услуги да предлагат, наред с кеша, и дигитална опция – изглежда логично. Организации като Германската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите Dehoga, които продължават да лобират срещу това, все повече изглеждат изостанали във времето.
Често се изтъква аргументът, че при малки суми разходите за картови плащания са твърде високи. Това е вярно дотолкова, доколкото някои регионални финансови институции продължават да начисляват високи такси. Ако обаче търговецът не сравнява условията на различните доставчици на терминали, това не може да бъде за сметка на потребителите и още по-малко да служи като оправдание за отказ от картово плащане.
През 2026 г. за търговците трябва да бъде напълно възможно да предлагат на клиентите си евтини и достъпни картови плащания. В крайна сметка от по-големия избор на разплащателни опции печелят и бизнесът, и потребителите.






