Анализи
От „забравена граница“ Александруполис става център на новата енергийна карта на ЕС
Financial Tribune
Тракия, в югоизточния край на Европа, в продължение на десетилетия е била „забравена граница“ в европейския разказ, далеч от центровете на вземане на решения и инвестиции. Днес обаче тази картина се променя бързо, пишат в анализа си от Euronews. Регионът се преобразява в ключов геополитически и енергиен център, тъй като Европа ускорява отделянето си от руската енергия и търси нови, сигурни входни точки за природен газ.
Тракия — и по-специално Александруполис — сега е в сърцето на този нов дизайн, като поема все по-голяма роля в диверсификацията на енергията на ЕС.
От „забравена граница“ регионът се превърна в стратегически кръстопът за европейската енергийна сигурност.
Защо газът все още е необходим?
Докато Европа се подготвя да се сбогува окончателно с руската енергия, като вносът на руски петрол и газ трябва да достигне нула до 2028 г., в европейските столици се разгаря ожесточен дебат за това как да бъде осигурена следващата фаза на енергийните доставки за домакинствата и бизнеса в Европейския съюз.
Въпреки години усилия за ускоряване на зеления преход, природният газ — най-чистият от изкопаемите горива — се очаква да остане критична част от енергийния микс на Европа в продължение на години, действайки като преходно гориво.
Според анализи на Европейската комисия и международни енергийни организации, природният газ продължава да играе ключова роля за поддържането на стабилността на електропреносните мрежи, балансирането на производството на възобновяема енергия и подпомагането на индустриалната енергийна сигурност.
Прекъсването на руските потоци, съчетано с постепенно възстановяване на търсенето, създава значителна празнина на европейския пазар.
До 2030 г. се изчислява, че Централна и Източна Европа ще се нуждаят от допълнителни 35 милиарда кубически метра (bcm) газ годишно, които ще трябва да бъдат покрити чрез нова инфраструктура, диверсифицирани доставки и алтернативни маршрути. Държавите, които успеят да запълнят тази празнина, се очаква да извлекат полза по два начина: чрез приходи от транзит и търговия с газ, както и чрез увеличено геополитическо влияние като ключови стълбове на европейската стратегия за енергийна диверсификация.
Битката на Гърция и решаващата роля на Тракия
Тъй като енергийната хватка на Русия остави много газопроводи, преминаващи през Европа, недостатъчно използвани, втечненият природен газ (LNG) се очертава като ключовата алтернатива за задоволяване на европейското търсене.
В този пазар Гърция се стреми да си осигури значителен дял, използвайки географското си положение и съществуващата — и разширяваща се — инфраструктура.
Централно място в тази стратегия заема т.нар. Вертикален коридор — мрежата от газопроводи, свързваща двата LNG терминала на страната — FSRU (плаващо съоръжение за съхранение и регазификация) в Александруполис и LNG терминала в Ревитуса — със свързаните газови системи на България и Румъния, позволявайки количествата да бъдат транспортирани чак до Украйна. Същият коридор може да снабдява и пазарите в Унгария, Словакия и Молдова, като укрепва енергийната сигурност в Централна и Източна Европа.
В същото време се водят разговори за допълнително разширяване на газопреносната мрежа, така че LNG, основно с произход от САЩ, да може да влиза в Гърция и да бъде насочван към още повече европейски пазари, сред които Италия чрез TAP, както и Австрия, превръщайки страната в ключов вход към ЕС.
За да подкрепи тази амбиция, Гърция планира да изгради втори плаващ FSRU терминал или плаващо съоръжение за съхранение и регазификация на LNG.
Една от компаниите, които се движат в тази посока, е Gastrade, която управлява FSRU в Александруполис.
Компанията вече е получила екологично одобрение от гръцката държава за инсталирането на второ съоръжение, близо до това, което вече е в експлоатация.
Този FSRU ще носи името FSRU Thrace и ще бъде разположен в същата морска зона като FSRU Александруполис.
Проектът обаче е съпътстван от сериозни финансови предизвикателства. Разходите за строителство се оценяват на близо 600 милиона евро — сума, която според ръководството на проекта не може да бъде осигурена без подкрепа от европейски финансови инструменти или държавни средства.
Рисков покер в Брюксел
В момента в Брюксел се играе високорискова политическа и икономическа игра за бъдещето на газовата инфраструктура в Европа.
През последните години Европейската комисия зае твърда позиция за прекратяване на финансирането на газови проекти, аргументирайки се, че те са несъвместими със зеления преход и целите за климатична неутралност. Тази позиция се оспорва от индустриални играчи и национални правителства, които настояват, че газът ще остане необходим още много години.
Преговорите продължават и Брюксел е под нарастващ натиск да промени позицията си и да позволи финансиране за газова инфраструктура.
„Не само Гърция настоява за това. Румъния например разработва ново газово находище, Neptune Deep, и иска да има възможност да продава количествата на европейския пазар“, казаха представители на гръцката енергийна индустрия пред „Евронюз“.
Ролята на американците
В момент, когато Европейската комисия е под все по-голям натиск да преразгледа подхода си към газа, САЩ действат по-бързо.
Големи американски финансови институции, като EXIM и US International Development Finance Corporation, изразиха интерес да помогнат за финансирането на изграждането на втори плаващ FSRU терминал в Александруполис, разглеждайки проекта като възможност да се увеличи износът на американски LNG към Европа чрез Вертикалния коридор.
Този въпрос ще бъде във фокуса на специална среща, планирана от Министерството на енергетиката на САЩ във Вашингтон в края на февруари, насочена към укрепване на Вертикалния коридор.
В срещата ще участват енергийни министри и представители на индустрията от държави от Централна и Източна Европа.
„На срещата във Вашингтон ще присъства делегация от Европейската енергийна комисия, водена от генералния директор по енергетиката на ЕС Дите Юул Йоргенсен“, заяви Костис Сифнеос, вицепрезидент на Gastrade.
Той добави, че финансирането на проекти по Вертикалния коридор ще бъде високо в дневния ред, тъй като дебатът в Брюксел относно финансирането на газова инфраструктура се е засилил в контекста на решението на Европа да се отдели от руския газ. „Държави като Украйна, Унгария и Словакия ще се нуждаят от европейска подкрепа за инфраструктурни проекти, които да заменят руския газ. Очакваме тази дискусия да приключи през 2026 г. и да доведе до положителен резултат“, каза Сифнеос.
В момент, когато енергийната сигурност е в основата на европейската политика, проекти като плаващите съоръжения FSRU в Александруполис ще бъдат тестова площадка за по-реалистично европейско енергийно планиране.
Всички погледи сега са насочени към Брюксел, който през 2026 г. трябва да реши при какви условия и с каква географска стратегия газът ще продължи да навлиза на европейския пазар.
