Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Анализи
  3. Първите жертви на ИИ - преводачите в институциите на ЕС

Анализи

Първите жертви на ИИ - преводачите в институциите на ЕС

Първите жертви на ИИ - преводачите в институциите на ЕС - Tribune.bg
Снимка:
© ЕП/АРХИВ

Високотехнологични машини, които могат да се справят с еврократския жаргон с рекордна скорост, замениха стотици преводачи, работещи за ЕС, съкращавайки един от най-големите и най-старите отдели сред многоезичните брюкселски институции, съобщава „Политико“.

И това може би е само началото, тъй като новите инструменти на изкуствения интелект имат потенциала да заместят хората още повече.

Преводачите са важни колела в сложната машина на ЕС, тъй като всеки официален текст трябва да бъде преведен на 24-те работни езика на ЕС, преди да влезе в сила. Допреди няколко години тази херкулесова задача се изпълняваше само от хора. Но това вече не е така.

Данните на Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, сочат, че през последното десетилетие нейният отдел за превод се е свил със 17%, тъй като е разширил използването на машинен превод.

Преводачите в ЕС не изпитват особена носталгия по старите времена, когато прекарваха часове в прелистване на прашни речници и писане на тежки документи.

Технологиите пестят време, казва ветеранът преводач Маркус Фоти, който сега ръководи отдела за машинен превод на Комисията.

„Времето, което прекарвах в ходене до местната библиотека през 1999 г. или когато и да било, и в търсене на съответния параграф, за да мога да го набера, сега може да се изразходва за действителен превод“, каза Фоти.

Но преводачите настояват, че въпреки че работата се адаптира към изкуствения интелект, човешкият елемент остава от съществено значение.

„Светът се променя и преводът не може да бъде изоставен“, казва Спиридон Пилос, бивш служител на Комисията, който е ръководил въвеждането на преводаческите машини през 2013 г. „Машинният превод помага на преводачите, но не може да ги замени. Винаги има нужда от експертно потвърждение от страна на човека.“

Как преводът стана дигитален

С присъединяването на нови държави-членки към клуба в началото на 2000-те години, което в крайна сметка увеличи броя на официалните езици в ЕС до 24, ЕС разработи по-ефективни инструменти, тъй като обемът на преводите му нарасна. Комисията трябваше да остави настрана старата си система за превод, тъй като тя не беше подготвена да работи с езиците на новите членове от Източна Европа.

„Това беше система, базирана на правила, в която реално трябваше да се създават речници, граматически правила и правила за преобразуване. Затова беше много тромава и трудоемка“, казва Дитер Румел, ръководител на отдела за информатика в отдела за преводи на Комисията.

Според говорител на изпълнителния орган на ЕС работното натоварване на преводачите на Комисията е нараснало от около 2 млн. страници през 2013 г. на 2,5 млн. през 2022 г.

През 2013 г. беше пусната нова система за превод, базирана на данни - само за да бъде заменена четири години по-късно от още по-усъвършенствана и по-ефективна система за превод. Тази използва изкуствена невронна мрежа или компютърни възли в структура, която имитира неврони, за да предсказва последователността на думите. Тези усъвършенствани инструменти са с добро съотношение цена-качество, тъй като позволяват на по-малко служители да превеждат все по-голям обем от законодателството на ЕС. Но това е свързано с огромна цена за самите преводачи.

Според изпълнителния орган на ЕС постоянните служители в специалното звено за преводи на Комисията, известно на брюкселски жаргон като DGT, са намалели от около 2450 през 2013 г. до около 2000 през 2023 г.

Според Кристиано Себастиани, който е председател на Renouveau et Démocratie, синдикат, представляващ служителите на ЕС, през същия период проблемите с психичното здраве и случаите на преумора са се увеличили значително сред преводачите. Според него това се дължи на нарастващото работно натоварване и натиска за постигане на резултати.

Възлагането на дейности на външни изпълнители се е увеличило през последното десетилетие - от 26% от общата продукция на DGT през 2013 г. до 36% през първото тримесечие на 2023 г.

Според собствените данни на Комисията разходите ѝ за превод са се увеличили от 26,5 млн. евро през 2012 г. на 35,8 млн. евро през 2023 г. поради рязкото увеличаване на бюджета за аутсорсинг (от 12,6 млн. евро през 2012 г. на 20,4 млн. евро през 2022 г.).

Себастиани смята, че съкращаването на работните места за преводачи заплашва да отслаби многоезичието в ЕС в полза на английския език.

Но Шейла Кастильо, която ръководи магистърска програма по превод в Дъблинския университет, посочва, че преводачите, специализирани в по-рядко срещани езици, по-лесно навлизат в Комисията, тъй като конкуренцията около по-редките езици е по-малка.

„Ирландските студенти постоянно имат много предложения от DGT“, казва Кастилхо и добавя, че Комисията често се обръща към нея за препоръчване на студенти.

Преводачите от ЕС подчертават, че ежедневието им е насочено към откриване на грешки и адаптиране на машинно преведените текстове към речта на ЕС. На жаргона на преводачите това се нарича „последваща редакция“ и става все по-важна част от работата.

„Вече знам, че вероятно няма да превеждам до края на живота си“, казва млада преводачка от Съвета, която говори при условие за анонимност. Тя добави, че в бъдеще основната част от работата ѝ вероятно ще бъде редактирането на публикации.

Преводачите се надяват, че все по-широкото използване на социалните медии в ЕС може да създаде нови възможности.

„Повечето официални акаунти на ЕС в социалните медии са на английски език, но това може да означава, че не всички се чувстват ангажирани“, казва преводачът на Съвета.

„Чудя се как това ще промени нашата професия.“

Анкети