Анализи
Производители на олио: Забраната за внос от Украйна изкривява вътрешния пазар и спира работата ни
От Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България алармират, че производители не продават и масово задържат местните запаси от слънчоглед
България е на второ място в Европа по производство на слънчоглед и през годините винаги е била в първата петица на световната класация.
Това каза пред журналисти Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Янев заяви, че преди 10 г. страната ни е била най-големият износител на слънчоглед, като добави, че през 2012 – 2013 г. са се изнасяли количества от около милион, милион и половина тона слънчоглед. След 2015 г. започва възходът, когато една група решава и инвестира в нови технологии на преработка на слънчоглед и пр.
„България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация“, добави той.
Юлиан Стефанов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, обясни, че към момента България приема около 2 млн. тона слънчоглед, а капацитетът за преработка на слънчоглед е над 4 млн. тона. Според него се наблюдава една парадоксална ситуация и подчерта, че няма как България да има цени, различаващи се от световните.
Стефанон отбеляза, че в момента България е със забрана за внос на слънчоглед от Украйна, а местните преработватели, производители и търговци задържат местните запаси, както и че стоката, която се задържа от реализация, има риск да бъде с влошено качество. „Има нов натиск да се удължи тази забрана на внос от Украйна“, съобщи той и допълни, че проблемът е, че се създава непазарна обстановка.
Георги Койнов, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, заяви, че не делят слънчогледа на български и на украински. Той е категоричен, че няма борса на слънчоглед, но има развит пазар на слънчоглед.
„Всеки един притежател на слънчоглед има свободата да го продаде за износ или да го продаде в България на български преработвател“, посочи Койнов, като уточни, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те предлагат, е международната и дори понякога е малко по-добра.
Койнов подчерта, че цената в пристанище „Варна“ е 800 лв. днес за всички, без значение дали е от внос, или български.
Яни Янев заяви, че от Сдружението не разбират защо в забранителния списък е включено и нерафинираното слънчогледово масло. „Ние искаме просто да работим, да имаме достъп до суровина“, каза още председателят. Той посочи, че земеделските производители могат да продадат на когото искат стоката си, но когато има забрана на най-големия вносител на слънчоглед – Украйна, преработвателите на растителни масла и маслопродукти не могат да работят на пълния си капацитет и това влияе на износа.
Даниел Денчев, член на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, допълни, че вчера цената в Унгария на доставен слънчоглед е била 340 евро, но в тези съседни на България, като Унгария, Румъния, Полша и др. държави, има мултинационални компании, докато у нас те са изцяло български.
Янев от своя страна каза, че в България пазарът е малък, може би в рамките на 8 – 9 хил. тона месечно олио. „Неизползването на тези огромни мощности за нас е загуба“, каза още той и добави, че ние се намираме в един свободен пазар, така че олио ще влезе от съседните стани. Председателят обясни, че не би трябвало, при наличие на достатъчно суровина, това да се отрази на цените на олиото.
„Забраната за внос от Украйна просто ни затрудни за реализацията на продажбите на външните пазари. Основно големите предприятия са насочени експортно“, заяви той.
Янев отбеляза, че трябва има някаква солидарност с тази държава, като посочи, че Украйна пак е най-големият износител на слънчогледово олио в света, дори в условията на война.
Председателят заяви, че олио ще има, цените ще бъдат нормални, но зависими от външните цени. Опасности от недостиг на олио няма да има, увери Янев, като добави, че има преработватели, които работят основно за българския пазар.
От Сдружението са категорични, че вече е факт, че тази забрана за внос от Украйна не промени цените, защото те не зависят от нея, а се диктуват от международния пазар. От Сдружението смятат, че тази забрана е опит за вътрешно изкривяване на пазара, което спира работата им.