Анализи
Притокът на чуждестранни работници е изиграл ключова роля за икономическия растеж на еврозоната
Financial Tribune
Притокът на чуждестранни работници е изиграл ключова роля за икономическия растеж на еврозоната през последните години, като е компенсирал намаленото работно време и по-ниските реални заплати. Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч по време на годишния симпозиум на Федералния резерв на САЩ в Джаксън Хоул, Уайоминг, предаде Ройтерс.
Според Лагард, миграцията към Европейския съюз е довела населението на блока до рекорден брой през миналата година, въпреки спада в раждаемостта. Въпреки това редица правителства въвеждат ограничения за нови пристигащи, като реакция на вътрешно недоволство и засилен политически натиск.
Лагард подчерта, че увеличението на броя на работниците извън страните от еврозоната е било един от основните фактори, подкрепящи икономиката, дори при тенденция за по-малко работни часове и понижаване на жизнения стандарт в някои сектори.
„Въпреки че през 2022 г. чуждестранните работници представляваха едва около 9% от общата работна сила, те формираха половината от нейния растеж през последните три години,“ заяви Лагард. „Без този принос условията на пазара на труда щяха да бъдат по-напрегнати, а производството – по-ниско“, каза още тя.
Лагард посочи, че брутният вътрешен продукт на Германия би бил с около 6% по-нисък спрямо 2019 г. без участието на чуждестранните работници. По думите ѝ, и силното икономическо представяне на Испания след пандемията от Ковид-19 до голяма степен се дължи на техния принос.
Според данни на Евростат, населението на ЕС е достигнало рекордните 450,4 милиона души през 2024 г., като нетната имиграция за четвърта поредна година компенсира естествения спад на населението.
Въпреки положителния икономически ефект, процесът доведе до нарастващо политическо напрежение. В редица държави се наблюдава засилен подем на крайнодесните партии, особено сред избирателите, недоволни от миграционната политика. В Германия новото правителство дори спря програмите за събиране на семейства и презаселване на мигранти, опитвайки се да ограничи пренасочването на недоволния електорат към „Алтернатива за Германия“ (АзГ).
