Анализи
Пропастта между нуждите на бизнеса и професионалното образование у нас нараства
Почти 50% от младежите в професионалните гимназии няма да работят това, за което са учили
Financial Tribune
Обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда у нас продължава. Това отчитат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проведеното изследване обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите, които експертите от ИПИ са анализирали, показват, че вероятно над 10 хиляди от младежите (над 50%), участвали в проучването няма да работят това, за което за учили.
Това се обяснява с факта, че България продължава да обучава хиляди ученици в професионални гимназии по специалности, които не се търсят от работодателите. Става дума за остарели и ненужни широко професии като някои селскостопански дисциплини или други специалности в хотелиерството и ресторантьорството с относително ниски разходи за обучение.
Данните на областно ниво показват най-високо припокриване между предлагане и търсене на кадри с професионална квалификация в Добрич (62.9 т.), Сливен (62,4 т.) и София (59,4 т.).
Добрич е с високи показатели заради големия брой на прием на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой заети. В Сливен това се дължи на сектора на промишлеността. В София - на информационните технологии и транспорта.
ИПИ разглежда 6 основни направления, в които предстои да учат близо 22 000 български ученици:
- селско стопанство
- преработваща промишленост
- строителство
- транспорт
- хотелиерство и ресторантьорство
- информационни и компютърни технологии
Според данните на института - около 10 000 от тях няма да работят по специалността си, ако структурата на икономиката се запази подобна в следващите 5 г.
Изключението може да е в IT-сферата, където в момента има многократно повече места в професионални гимназии, отколкото се търсят специалисти със средно образование.
Ако след 5 г. секторът се разшири значително, за да поеме завършващите гимназисти с професионална диплома, тогава картината може да се промени. Но всичко зависи от това дали работодателите ще търсят служители със средно образование или висшисти.
Отварянето на нови места за прием в IT-специалности в гимназиите не е гаранция за запълване на недостига на кадри в сектора.
