Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Анализи
  3. Растежът на БВП за Централна и Източна Европа ще достигне до 2,4% през 2024 г.

Анализи

Растежът на БВП за Централна и Източна Европа ще достигне до 2,4% през 2024 г.

Растежът на БВП за Централна и Източна Европа ще достигне до 2,4% през 2024 г. - Tribune.bg
Снимка:
© АРХИВ/БГНЕС

Икономиките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се възстановяват след слабата 2023 г., сочат наскоро публикувани данни за растежа на БВП през първото тримесечие на 2024 г.

Ръстът на БВП спада до средните за региона 0,5% през 2023 г. - най-ниският процент за века след рецесиите по време на световната финансова криза (2009 г.) и пандемията от COVID-19 (2020 г.). Повечето икономики отбелязват положителни темпове на растеж на годишна база през първото тримесечие на 2024 г., надвишавайки средните стойности както за ЕС, така и за Западна Европа, сочи доклад на компанията за кредитно застраховане „Кофас“. Някои показатели потвърждават, че възстановяването на потреблението на домакинствата е един от факторите за подобрението в икономиките.

След двуцифрени нива на инфлация в периода 2022 – 2023 г., домакинствата в региона на ЦИЕ започват да увеличават разходите си. Продажбите на дребно отбелязват покачване в началото на 2024 г., с допълнителни повишения през март на годишна база от над 6% в Чехия и Полша, и над 4% в Унгария и Румъния.

Според доклада потреблението на домакинствата се подобрява поради няколко причини:

- Намаляващ темп на инфлацията - нивата се завърнаха при поставените от централните банки цели. Това става благодарение на предишни повишения на лихвените проценти, които ограничават по-нататъшна инфлация, както и на облекчаването на цените на енергията и непреработените хранителни продукти. Инфлацията на годишна база през април 2024 г. е 0,1% в Литва, 2,1% в Словакия, 2,4% в България и Полша, 2,9% в Чехия, 3,0% в Словения и 3,7% в Унгария. Румъния има най-висок процент от 5,9%, който обаче също намалява.

- Благоприятен пазар на труда - ниските нива на безработица и стабилният ръст на заплатите, водят до двуцифрени увеличения в Румъния, Унгария и Полша.

- Облекчаване на паричната политика – то продължава в няколко страни от ЦИЕ извън еврозоната (Чехия, Унгария, Полша, Румъния), намалявайки цената на финансовите ресурси.

- Възвръщане на доверието на потребителите - домакинствата се чувстват по-спокойни за своето финансово състояние и икономическата среда, което води до връщане на нивата на доверие до тези от началото на 2022 г. (и дори до нивата отпреди пандемията в Полша).

Мерките за контрол на инфлацията в страните от ЦИЕ носят облекчение, но крият дългосрочни рискове.

Ръстът в инфлацията в ЦИЕ беше ограничен от социални мерки като по-ниски ставки на ДДС и тавани на цените на енергията. Въпреки че тези мерки ограничиха нарастването на цените през предходните тримесечия, тяхното обръщане предизвиква инфлационен натиск. Базовата инфлация (ако не се отчита енергията и непреработените храни) остава под чертата, което показва, че увеличенията на цените са се разпространили и в други сектори в икономиката.

Възстановяването на потребителското търсене увеличава натиска върху инфлацията. Пазарът на труда остава благоприятен за служителите, като ниската безработица и недостигът на работна ръка предизвикват солиден ръст на заплатите. Това допълнително се засилва от продължаващите увеличения на минималната заплата в страните от региона. Докато домакинствата се възползват от тези тенденции, компаниите са изправени пред по-високи оперативни разходи във връзка с нарастващите заплати. Това вероятно ще доведе до прехвърляне на тези разходи на потребителите и до увеличаване на инфлацията. През април 2024 г., в няколко държави от ЦИЕ, потребителските цени се увеличават в сравнение с предходния месец, което води до по-голямо търсене при потребителските стоки и увеличение в цените на хранителните продукти.

Въпреки че компаниите увеличават маржовете си, потребителите остават чувствителни към цените, като често избират по-евтини алтернативи. Регионът на ЦИЕ е преживял намаляващ темп (по-бавно ускоряване на цените), а не дефлация (намаляване на цените), запазвайки значението на ценовите нива. Моделите на разходите потвърждават този предпазлив подход, тъй като не всички сегменти отбелязват по-високи нива на търсене. Докато общите продажби на дребно се възстановяват поради увеличените разходи за ежедневни нужди, продажбите на дълготрайни стоки като електроника и домакински уреди остават по-ниски в сравнение с предходните години.

Предстои ниско увеличение на инфлацията в региона на ЦИЕ, но то ще бъде много по-ниско, отколкото рекордните нива от 2023 г. Потреблението на домакинствата, водено от споменатите по-горе фактори, се очаква да ускори регионалния растеж в сравнение с изминалата година. Тази тенденция показва подобрена перспектива за сектора на търговията на дребно в ЦИЕ региона, чийто риск спадна от висок до среден, според последната оценка на рисковия сектор на Кофас. Пълното възстановяване обаче е под натиск от външните пазари. Въпреки подобряването на икономическата активност в някои западноевропейски страни, основната експортна дестинация за държавите от ЦИЕ, индустрията на Германия остава слаба, което води до спад в индустриалното производство на ЦИЕ и регионалния растеж.