проф.Ричард Ран: На ръба сме на дълговата пропаст, ще има голям спад на жизнения стандарт

Елон Мъск вижда бъдеще, в което никой не работи, освен като хоби, а изкуственият интелект и роботите вършат цялата работа, което изисква универсално високи доходи. Хората биха могли да избират да работят поради лична оценка или просто защото се интересуват от някаква дейност. Вече има десетки милиони хора по света, които разполагат с достатъчно нетно богатство, за да могат да живеят добре, независимо дали са избрали да работят или не. Дали тези, които избират да работят, са по-щастливи и по-удовлетворени от тези, които избират да не работят?

За съжаление, вместо да се доближават до тази предполагаема утопия, повечето хора се отдалечават от нея поради нарастването на държавния дълг. Ако ви помолят да съставите баланс на активите и пасивите си, едва ли ще включите в него дела си от държавния дълг. Към 1 май дългът на федералното правителство на глава от населението на всеки гражданин на САЩ е 102 984 долара. Този дълг нараства бързо, като през последната година се е увеличил със 7,66 %, а през последния месец - с 2,38 %. В тези цифри не са включени нефинансираните задължения за социално осигуряване, Medicare и т.н., които възлизат на много допълнителни трилиони долари.

Миналия месец участвах в конференции в няколко европейски града, посветени на световната дългова криза (съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт на повечето големи икономики надхвърля 100 % и продължава да расте, което не е устойчиво). Сред добре осведомените хора фактът, че се намираме на ръба на дълговата пропаст, е широко приет - което означава, че ще има голям спад в жизнения стандарт или в най-добрия случай много слабо подобрение (примери от Аржентина и Гърция).

Правилното политическо решение е да се намалят държавните разходи, така че съотношението на дълга към БВП да намалява със значителен темп. Другите алтернативи са да се ангажираме и да търпим епизоди на по-висока инфлация (които намаляват разполагаемия доход) или да намерим начини да увеличим ръста на доходите, за да намалим инфлацията.

Инфлацията обикновено е политически губеща и в резултат на това действащата партия най-често бива изхвърлена от властта по време на продължителна инфлация. Понякога правителствата успяват да увеличат темповете на икономически растеж чрез премахване на разрушителни регулации, намаляване на търговските бариери и премахване на данъчните пречки, когато данъчната ставка или регулацията са с отрицателен ефект върху растежа.

Някои оптимисти твърдят, че настъпващият устрем на изкуствения интелект и роботите ще бъде достатъчно бърз, за да повиши производителността и по този начин да създаде достатъчно ново богатство, за да може проблемът с дълга да изчезне. Но доколко това е вероятно?

В дългосрочен план е почти сигурно, че новите технологии ще направят бъдещите поколения много по-богати. Но историята също така ни учи, че по пътя често има много пропуски и технологични и политически забавяния.

Електрическият автомобил е голям успех - но заради бавното усъвършенстване на батериите и липсата на станции за зареждане. Ядрената енергия от ново поколение ще бъде основен източник на енергия, защото е по-ефективна, по-безопасна и по-евтина - но тя едва сега излиза от стартовия блок. Свръхзвуковият въздушен транспорт е бъдещето - но нови прототипи на самолети се създават едва сега, три десетилетия след края на „Конкорд“. Космическите пътувания ще бъдат реалност - но на човечеството му отне повече от половин век след първоначалното кацане на Луната, за да започне да строи новите ракети за Луната и Марс.

ИИ и новите технологии ще стимулират растежа на производителността чрез автоматизиране на рутинни задачи, увеличаване на човешките способности, оптимизиране на процесите и насърчаване на иновациите. Но отново, колко бързо?

ИИ вече е показал способността си да автоматизира рутинни и повтарящи се задачи, като например въвеждане на данни, планиране и основни взаимодействия с клиенти, като намалява времето, отделяно за рутинни задачи, и същевременно свежда до минимум грешките. ИИ и новите технологии значително увеличават човешките възможности. Например ИИ може да помага на лекарите, като предоставя диагностични предложения въз основа на медицинската история на пациента и настоящите му симптоми. Това разширяване позволява на специалистите да вземат по-информирани решения и подобрява цялостната ефективност на работата им.

Роботите, управлявани от ИИ, изпълняват прецизни и напрегнати задачи, които са опасни за хората. Автономните превозни средства и безпилотните самолети започват да правят революция в услугите за транспорт и доставка, като ги правят по-бързи и по-ефективни. ИИ ускорява откриването на лекарства, като анализира биологични данни, за да идентифицира потенциални кандидати за лекарства по-бързо от традиционните методи.

Изкуственият интелект и роботите вече увеличават производителността и икономическия растеж, но това се компенсира от непродуктивните държавни разходи, данъчното облагане и регулирането, които не показват признаци на забавяне. Щати като Калифорния налагат огромни увеличения на минималната работна заплата и други трудови ограничения. Тези атаки срещу производителния труд карат предприятията, като например заведенията за бързо хранене, все по-бързо да заменят работниците с роботи. По-малкият брой работници означава по-ниски данъчни постъпления и повече социални плащания, което задълбочава проблема с дълга, вместо да го намалява.

Въпреки способността на изкуствения интелект да повишава производителността и икономическия растеж, политическата класа едва ли ще приеме необходимите политики, за да се възползва от обещанието за намаляване на дълга от повишаването на производителността. Като се имат предвид историческите данни, по-вероятно е повечето държави да изпитат мизерия от срив на държавния дълг (голяма инфлация), вместо да предприемат сравнително безболезнения изход, който ИИ може да осигури.

-----------

Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“.