Анализи
Румен Гълъбинов: Ниското ниво на дълг осигурява спокойни публични и частни финанси на България
Икономистът посочи, че Бюджет 2026 трябва да е по-консервативен и категорично отхвърли апокалиптичните оценки, направени от някои експерти, че положението у нас едва ли не е бедствено
Financial Tribune
„В навечерието на приемането на България в еврозоната националната икономика се развива добре и нашите макроикономически показатели са доста добри. Това са фактите“, заяви в интервю за БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов.
Той категорично отхвърли апокалиптичните оценки, направени от някои експерти, че положението у нас едва ли не е бедствено.
Икономистът припомни, че в края на тази година бюджетният ни дефицит на касова основа ще бъде в рамките на 3% - колкото е изискуемото за членството ни в еврозоната. Инфлацията, като хармонизиран индекс на потребителските цени, все още отговаря на критериите на Европейската централна банка за членство в еврозоната, добави Гълъбинов.
„България поддържа тенденция на нисък публичен дълг от две десетилетия и половина. Въпреки номиналното увеличение на публичния дълг през последните години, причинено от бюджетни дефицити и нови заеми, с нарастващи доходи и отчетен икономически растеж, България продължава да е сред най-добре представящите се по този показател спрямо БВП, което е правилният начин за измерване на дълга на една държава. Освен това домакинствата в България са и сред най-малко задлъжнелите в еврозоната и ЕС“, подчерта икономистът.
Той отбеляза, че България се присъединява към еврозоната като една от страните с най-ниски нива на задлъжнялост, както по отношение на публичния дълг, така и на дълга на домакинствата, което ще окаже положително влияние върху показателите за задлъжнялост на страните от валутния съюз, използващи единната европейска валута..
„Ниското ниво на публичен и домакински дълг осигурява финансова стабилност и спокойни публични и частни финанси в България, и гарантира кредитоспособност на прага на еврозоната“, добави Румен Гълъбинов.
Той цитира и прогнозите на водещите световни институции като МВФ, СБ, ЕЦБ, ЕК, според които ръстът на БВП на България ще бъде около 3% през тази година.
„А за следващите години той може да бъде два пъти повече от това, което ще постигнат други икономики в еврозоната. Т.е. ние стоим съвсем не лошо“, заключи икономистът.
Той смята, че следващият Бюджет 2026 г. трябва да бъде по-консервативен: „Да бъде по-обран откъм разходите най-вече, да бъде по-реалистичен от гледна точка на приходите, какво ще можем да съберем, така че да не излизаме от кондицията, в която сме и в момента“.
Гълъбинов заяви, че управляващата коалиция отчита някои добронамерени, както той самият ги нарича, в момента анализи: „Те не са предупреждения, по-скоро напомняния, че е добре да поддържаме една добра финансова и фискална дисциплина, т.е. събираемост на данъци, такси, мита, оптимизация на разходите, особено оптимизация на държавните разходи“.
В бюджета за следващата година не би следвало да толерираме експанзионистична бюджетна политика.
„Ако експанзионистичната политика продължи, догодина можем да надхвърлим дефицита от 3%, но все пак България има ключово предимство – нисък държавен дълг като дял от БВП – между 25 и 30%, далеч под горната граница от 60%, изисквана от еврозоната“, добави икономистът.
Той е категоричен, че през 2026 г. България ще приеме еврото и хората, и бизнесът не трябва да се притесняват.
„Българската икономика ще продължи да расте, нивото на безработица ще остане сравнително ниско, доходите ще продължат да растат, въпреки някои съмнения. Опитът на другите държави влезли в еврозоната показва, че доходите продължават да растат. Може да има някакъв малък елемент на инфлация, но той не е решаващ и не е фатален за целият този преход. Има далеч по-важни външни фактори, които биха оказали влияние на цените. В крайна сметка България ще се превърне изцяло в един пълноправен член на Европа“, заяви Гълъбинов и добави, че банкнотите от евро от новата серия „Европа“ вече са написани на латински (EURO), на гръцки (ΕΥΡΩ), но също и на български (ЕВРО), а това е повод за национална гордост.
