Анализи
Русия увеличава износа си на пшеница с дъмпинг на борсовите цени
Русия е с наложени санкции от редица международни общности, заради инвазията си в Украйна. Въпреки това Москва непрестанно се опитва да заобикаля забраните в редица сектори. Такава е ситуацията с износа на зърно. Селскостопанските култури не могат да достигат до европейските пазари, но оказва се купувачи не липсват.
Според анализатори Москва се опитва, по всички възможни начини, да пласира продукцията си от миналата година в очакване на новата реколта. Прогнозите са тази година добивът да е доста по-голям, с оглед на благоприятния климат и отминалата мека зима. Големите количества зърно, които Русия не успя да продаде на Европа се пласират на по-ниски цени. От дъмпинга се възползват най-вече развиващите страни.
Наблюдава се сериозно увеличение на износа на руска продукция в Египет. Страната и преди събитията с войната в Украйна, внасяше пшеница от Русия, но сега размерите на сделките са далеч по-големи. Съществуват и опасения, че сред предлаганата пшеница е и такава, която е била открадната от Украйна. Множество анализатори изказаха опасения, че именно такава стока се използва от Москва, за да прави дъмпинг на цените на световните зърнени борси.
По данни на Rusagrotrans в периода юли 2022 – март 2023 година, най-много руска пшеница е била внесена в Египет – 6 469 хиляди тона (за сравнение същия период на 2021-2022 цифрата е била 4 414 хиляди тона).
По последни данни Египет е купил 240 000 тона пшеница, които ще бъдат доставени в следващите месеци. Сделката става, чрез фирма регистрирана преди месец в Дубай, но се смята, че е свързана с Русия.
На второ място по внос е Турция – 6 434 хиляди тона. В топ 10 на страните, за които Русия е изнесла зърно са Казахстан, Саудитска Арабия, Иран, Пакистан, Алжир, Судан, Бангладеш и Кения. Последната е увеличила вноса си почти пет пъти.
Експерти коментират, че с действията си на пазара Русия измества ключови износители на зърно към Египет, сред които Франция, Румъния и България. В момента в хамбарите на българските производители има нереализирана продукция за около 3 млрд. лева.