Анализи
Скандалът Тръмп/Мъск и опасността за космическата програма на САЩ
Financial Tribune
Ракетите на SpaceX превозват американски астронавти до Международната космическа станция (МКС). Неговата сателитна констелация Starlink покрива целия свят с широколентов интернет, а компанията участва в някои от най-чувствителните проекти на Пентагона, включително проследяване на хиперзвукови ракети.
Затова, когато президентът Доналд Тръмп заплаши да анулира федералните договори на Илон Мъск, наблюдателите на космическите програми веднага насочиха вниманието си към този въпрос.
Мъск, най-богатият човек в света, отвърна, че ще спре Dragon – капсулата, на която НАСА разчита за полети с екипажи – преди да оттегли заплахата си няколко часа по-късно.
Засега експертите твърдят, че взаимната зависимост би трябвало да предотврати пълния разрив в отношенията, но този епизод показва колко разрушително би могло да бъде всяко прекъсване.
Основана през 2002 г., SpaceX изпревари традиционните изпълнители и се превърна в доминиращ доставчик на ракети в света.
Водена от амбицията на Мъск да направи човечеството мултипланетно, компанията сега е единственото средство на НАСА за изпращане на астронавти до МКС – символ на сътрудничеството след Студената война и тестова площадка за по-далечни космически мисии.
Космически монопол?
Компанията е извършила 10 редовни ротации на екипажа до орбиталната лаборатория и има договор за още четири, по сделка на стойност почти 5 милиарда долара.
Това е само част от по-широко портфолио, което включва 4 милиарда долара от НАСА за разработване на Starship, мегаракетата от следващо поколение; почти 6 милиарда долара от Космическите сили за услуги по изстрелване; и 1,8 милиарда долара за Starshield, класифицирана мрежа от шпионски сателити.
Ако Dragon бъде спрян, САЩ отново ще бъдат принудени да разчитат на руските ракети „Союз“ за достъп до МКС – както беше между 2011 и 2020 г., след извеждането от експлоатация на космическата совалка и преди Crew Dragon да влезе в експлоатация.
„При настоящия геополитически климат това не би било оптимално“, заяви космическият анализатор Лаура Форчик.
НАСА се надяваше, че Starliner на Boeing ще осигури резервен вариант, но продължителните закъснения – и неуспешният тест с екипаж миналата година – го задържаха на земята.
Дори товарните мисии на Northrop Grumman сега разчитат на Falcon 9 на SpaceX, основния и надежден ракетен носител в техния флот.
Ситуацията хвърля сянка и върху програмата Artemis на НАСА.
Вариант на Starship за кацане на Луната е предвиден за Artemis III и IV, следващите пилотирани мисии на САЩ до Луната. Ако Starship бъде изключен, конкурентът Blue Origin може да се възползва от това, но графикът почти сигурно ще се промени. Това ще даде на Китай, който има за цел да изпрати хора на Луната до 2030 г., шанс да стигне там пръв, предупреди Форчик.
„Има много малко ракети-носители, които са толкова способни като Falcon 9 – не е възможно да се откаже от нея толкова лесно, колкото президентът Тръмп може да предполага“, каза тя.
Междувременно НАСА изглеждаше нетърпелива да покаже, че има варианти.
„НАСА оценява най-ранната възможност за полет на Starliner до Международната космическа станция в началото на 2026 г., в очакване на сертифициране на системата и разрешаване на техническите проблеми на Starliner“, заяви агенцията.
Все пак, конфликтът може да отблъсне Тръмп от космоса като цяло, предупреди Форчик, което ще усложни дългосрочните планове на НАСА.
SpaceX не зависи изцяло от американското правителство. Абонаментите за Starlink и търговските изстрелвания съставляват значителна част от приходите ѝ, а компанията изпълнява и частни мисии.
Следващата, с партньора Axiom Space, ще превози астронавти от Индия, Полша и Унгария, финансирани от съответните им правителства.
Частна власт, публичен риск
Загубата на договорите с американското правителство обаче все пак би била сериозен удар.
„Това е толкова катастрофен сценарий и за двете страни, че е трудно да си представим как американските космически програми биха могли да запълнят празнината“, каза Клейтън Суоуп, заместник-директор на Проекта за космическа сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания.
„И двете страни имат всички основания да преодолеят разногласията и да се върнат към работата си“, посочи той.
Признаци за разрив се появиха миналия уикенд, когато Белият дом внезапно оттегли номинацията на милиардера в областта на електронните плащания Джаред Айзъкман – близък съюзник на Мъск, който два пъти е летял в космоса с SpaceX – за администратор на НАСА.
В неотдавнашен подкаст Айзъкман заяви, че е бил отстранен, защото „някои хора имаха лични интереси и аз бях добра, видима мишена“.
По-широкият контекст на този епизод може да поднови дебата за зависимостта на Вашингтон от търговски партньори, особено когато една компания заема толкова доминираща позиция.
Суоуп отбеляза, че макар американското правителство отдавна да предпочита да купува услуги от индустрията, военните лидери са склонни да предпочитат да притежават системите, от които зависят.
„Това е просто още един аргумент, който може да подкрепи тезата, че това може да бъде рисковано. Мисля, че тази идея е заседнала в съзнанието на много хора – че може би не си заслужава да им се доверяваме“, обясни той.
