Анализи
Бюджетът на Асен Василев и „Промяната“ се засили към бездната
На първи март България вече е с бюджетен дефицит. 250 милиона лева на червено при излишък от 713 милиона в края на миналия февруари. Само за два месеца влошаването на фискалната ситуация спрямо миналата година стига почти милиард лева, съобщава Министерство на финансите. И това е далеч преди държавата да е започнала да харчи на пълни обороти, пише в анализ за „Гласове“ Стефан Антонов.
За последно аномалии годината да започва на червено, имаше при възстановяването от световната финансова криза и депресията, която първото правителство на ГЕРБ предизвика. Но тук по-важното е друго – както през 2009 и 2010, днес наблюдаваме пречупване на хода на икономическото развитие. Сега то се случва в условия на твърди раходи, които много трудно могат да се намалят и дилемата пред всеки, който управлява, ще бъде да си навлече ли обществена омраза, спирайки някакви пари, или да обрече обществото на половин десетилетие със свръхдефицити и заеми за десетки милиарди.
Това е резултатът от прехваленото вдигане на пенсиите, с което Кирил Петков и Асен Василев не спират да се пъчат. Когато миналия август служебният финансов министър Росица Велкова обясни, че без да се правят каквито и да било политики, тази година ще стигнем дефицит от 11 милиарда лева, Василев се присмя и предположи, че държавата ще дава пари на „Лукойл“.
Какво обаче ни показва разбивката на дефицита? Всеки от първите два месеца на годината разходите за пенсии са с 350 млн. лв. повече от миналогодишните по това време (преди бюджета на Василев). И както прогнозира финансовото министерство, за 12 месеца, това ще струва на държавата 4.2 милиарда лева повече разходи. Допълнителните разходи за заплати са по 200 млн. лв. на месец, което за година прави 2.4 млрд. лв. повече. Отново, както прогнозира финансовото министерство.
За януари, към който има подробни данни се вижда, че текущите нелихвени разходи (те включват пенсиите и заплатите, но и други плащания) растат с 900 млн. лв. спрямо миналия януари. И понеже това са харчовете с постоянен характер, може да се предположи, че на годишна база увеличението им ще е около 11 милиарда лева. Към тях само можем да добавим разходите за инвестиции.
Не тълкуванията, данните на Министерство на финансите оборват напълно твърденията на Асен Василев и Кирил Петков, че не са увеличили разходите. Увеличили са ги и за момента основен фактор, раздуващ дефицита, са именно техните политики. Единствено остава да проследим дали икономиката ще нарасне с поне 15-20 милиарда лева, за да осигури допълнителни приходи, както Василев твърдеше. Поне първото тримесечие, знаци за нещо такова няма да видим.
Ако перифразираме лапсуса на Кирил Петков, че е настъпило време разделно и трябва да се обединяваме, бюджетните данни на Министерство на финансите показват, че навлизаме в опасен пътен участък, но водачът ни призовава да разкопчаем предпазните колани.
Преди 13 години, в началото на април 2010 г. вече покойният Ваньо Танов в качеството на му на митнически директор представи как вървят приходите от акцизи. Още към първото тримесечие имаше неизпълнение на събраните акцизи от цигари с 400 млн. лв. Когато го попитах не се ли притеснява, че до края на годината неизпълнението може да надхвърли милиард, той отговори, че е тъпанарско да се правят екстраполации. Само 50 дни по-късно, шефът му Симеон Дянков внесе проект за актуализация на бюджета, в който прогнозата за приходите от акцизи на цигари бе намалена с 1.1 милиард лева.
Та толкова за противниците на екстраполациите. В тази статия се ектраполират само фиксираните разходи, тези, от които не може да се избяга. Дали ще си простреляме икономиката в крака и ще спрем да правим инвестиции, както опита „Продължаваме промяната“, е въпрос на избор. Също е въпрос на избор как да посрещнем идващите години на свръхдефицити.
Има обаче някои неща, за които трябва да си дадем сметка.
Няма да има еврозона в обозримото бъдеще.
Трябва да държим отговорност на всеки, кото в този момент продължава да говори за нея. Това е хвърляне на прах в очите, с което се крие трагичното състояние на публичните ни финанси. Или може би Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов си представяха че тази година вече ще сме в еврозоната и ще могат сокойно да харчат валутните резерви на борда. И за това трябва да им държим сметка.
Ще има свръхдефицити и тегления на десетки милиарди заеми.
Траекторията, по която вървим, заложиха от „Продължаваме промяната“ с помощта на ДБ, БСП и ИТН.
