Анализи
Турски експерт: България замрази договора с „Боташ“ в опит да предоговори цената на енергийната си сигурност
Financial Tribune
Решението на България да замрази споразумението с „Боташ“ не представлява отказ от даден енергиен източник. Вместо това то може да представлява опит за предоговаряне на структурата на риска и разходите по договора. Поради тази причина бъдещето на споразумението с „Боташ“ ще бъде важен тест не само за отношенията между Турция и България, но и за цената, която Европа е готова да плати за своята енергийна сигурност.
Това се казва в анализа на турския експерт Гьокче Нур Атаман, който Агенция БГНЕС предава без съкращения.
Прекъсването от страна на Русия на доставките на природен газ за България след началото на войната в Украйна принуди София да търси алтернативни източници и маршрути.
България разполагаше с ограничена собствена инфраструктура за внос на втечнен природен газ (LNG), което превърна Турция във важна възможност за гарантиране на нейната енергийна сигурност. Споразумението, подписано през 2023 г. между Турската корпорация за петролопроводи „Боташ“ и „Булгаргаз“, позволи пренос на до 1,5 млрд. куб. м природен газ годишно в продължение на 13 години. По това време логиката беше ясна: България щеше да намали зависимостта си от Русия, като същевременно получи достъп до световните пазари на втечнен природен газ чрез Турция.
Въпреки това 13-годишното споразумение между „Боташ“ и „Булгаргаз“ скоро започна да бъде определяно по-скоро като тежко финансово бреме за България, отколкото като стратегически инструмент за сигурност на доставките. Три години по-късно страните избраха да замразят договора за 15 месеца и да го предоговорят, вместо да го прекратят. Смяташе се, че гарантираният капацитет е станал твърде скъп за България.
Един от най-спорните аспекти на споразумението беше, че България беше задължена да плаща не само за газа, който използва, но и за резервирания капацитет. През 2023 г. тази структура беше разглеждана като форма на застраховка за енергийна сигурност. На практика България плащаше, за да гарантира, че инфраструктурата на Турция ще бъде на разположение, когато в бъдеще страната има нужда от втечнен природен газ. По-късно беше заявено, че значителна част от капацитета, разглеждан през 2023 г. като гаранция, не е била използвана от „Булгаргаз“. От „Боташ“ обаче не е имало официално изявление, че значителна част от нейния капацитет е останала неизползвана. Въпросът повдигна и въпроси от гледна точка на енергийното право, особено по отношение на бъдещето на дългосрочните договори.
През 2025 г. българският министър на енергетиката Жечо Станков заяви, че прекратяването на споразумението може да струва повече от 2 млрд. евро. В други изявления общото договорно задължение беше определено на приблизително 4 млрд. български лева, или около 2,3 млрд. долара. Това постави България пред сложна ситуация. Докато задълженията, произтичащи от търговския договор, оставаха в сила, България същевременно търсеше възможност да промени неговите условия чрез политически и правни средства.
Отношенията между „Боташ“ и „Булгартрансгаз“ представляват различно измерение от това на това търговско споразумение. През януари 2024 г. операторите на газопреносните системи на двете държави подписаха оперативно споразумение за междусистемната връзка при Странджа–Малкочлар. Споразумението определи технически капацитет от приблизително 117,7 млн. киловатчаса дневно за пренос от Турция към България.
Връзката беше важна за дългосрочните цели на България, тъй като откри възможност втечнен природен газ, азербайджански природен газ и други източници да достигат до България и по-широкия регион чрез газопреносната система на Турция. Поради това двете споразумения не трябва да бъдат смесвани. Споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ е дългосрочен търговски договор, отнасящ се до достъпа до терминали за втечнен природен газ и транспортирането на природен газ чрез мрежата на "Боташ". Споразумението между „Боташ“ и „Булгартрансгаз“, от друга страна, е оперативно споразумение, регламентиращо междусистемното свързване на газопреносните системи на двете държави на границата. Това разграничение е важно при оценката на ролята на Турция за енергийната сигурност на Балканите. Макар България да предоговаря договора си с „Боташ“, стратегическото значение на газовите потоци през Турция не е изчезнало.
Условията се промениха за три години
След три години дискусии ключовото развитие настъпи на 6 юли 2026 г. След среща в Анкара между президента Реджеп Тайип Ердоган и българския министър-председател Румен Радев „Боташ“ и „Булгаргаз“ подписаха протокол за замразяване на действащото търговско споразумение за 15 месеца. Най-важният аспект на договореността е, че през този период България няма да трябва да плаща за неизползвания капацитет. Българската страна ще плаща само за капацитета, който действително използва, при подобрени търговски условия.
Това не е прекратяване. По-точно страните временно замразиха съществуващата търговска структура на договора, като по този начин създадоха възможност за предоговаряне. Това е важно, тъй като милиардите евро задължения, пред които България би могла да се изправи в случай на едностранно прекратяване, не са изчезнали. Въпреки това 15-месечното замразяване дава на София временна възможност да избегне плащането за неизползван капацитет.
И така, какво се промени между 2023 и 2026 г.?
През 2023 г. приоритетът на България беше просто да гарантира доставките на природен газ. Енергийният пазар през 2026 г. обаче е много различен от условията през 2023 г. Дори неизползваният капацитет, който преди три години не се е смятал за важен, сега има стратегическа стойност. Този случай е ясен пример за напрежението между енергийната сигурност и търговската оптимизация на европейския енергиен пазар.
С продължаването на войната между Русия и Украйна сигурността на инфраструктурата на Украйна за съхранение на природен газ, която е най-голямата в Европа, остава под риск. Равнищата на запасите в европейските газохранилища изостават от регистрираните през същия период на миналата година, докато зависимостта на континента от втечнен природен газ се е увеличила. Сериозното нарушаване на потоците от втечнен природен газ и петрол през Ормузкия проток, причинено от войната между Съединените щати, Израел и Иран, добавя още едно равнище на риск. Европейската централна банка посочи Ормузкия проток като критична транзитна точка, която засяга приблизително една пета от световните доставки на втечнен природен газ.
В подобна среда капацитетът, осигуряващ достъп до терминалите за втечнен природен газ в Турция и до турската газопреносна система, не би трябвало да се разглежда единствено като търговска услуга, която да бъде използвана всеки ден. Той трябва да се разглежда и като възможност за енергийна сигурност, която може да бъде активирана по време на криза. Следователно, ако споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ се сключваше за първи път днес, през август 2026 г., цената на капацитета би трябвало да се определя не само от реалното му използване, но и от стойността, която той осигурява по отношение на енергийната сигурност и гъвкавостта.
Подходът на България трябва да бъде разгледан по-внимателно. София не прекрати споразумението. Вместо това тя избра да замрази условията му за 15 месеца и да ги предоговори, като същевременно постигна споразумение с „Боташ“, че през този период няма да трябва да плаща за неизползвания капацитет. Това предполага, че България не желае да се оттегли от Турция. По-скоро изглежда, че страната се опитва да преобразува съществуващия си капацитет в по-гъвкава и по-икономична структура. Зад тази стратегия стоят и нарастващите възможности на България за доставки през последните години. Азербайджанският газ, втечненият природен газ, постъпващ през Гърция, регионалните междусистемни връзки и достъпът до втечнен природен газ през Турция увеличиха преговорната сила на София. Към тази картина може да бъде добавена и възможността Иран да развие алтернативен северен коридор през Армения и Грузия към Черно море и Европа.
Маршрутът Иран–Армения–Грузия–България е идея за коридор, която е била обсъждана в миналото, а настоящите военни условия ѝ придават ново стратегическо значение. Ако подобна връзка стане конкретна в бъдеще, зависимостта на България от достъпа до природен газ през Турция може допълнително да намалее. Засега обаче ключовият момент е друг: решението на България да замрази споразумението с "Боташ" не представлява отказ от даден енергиен източник. Вместо това то може да представлява опит за предоговаряне на структурата на риска и разходите по договора. Поради тази причина бъдещето на споразумението с „Боташ“ ще бъде важен тест не само за отношенията между Турция и България, но и за цената, която Европа е готова да плати за своята енергийна сигурност.
Дали България действително се отказва от капацитета, или използва преговорната сила, създадена от променящите се геополитически условия, за да закупи отново същия капацитет при по-ниски фиксирани разходи и с по-голяма гъвкавост? Следващите 15 месеца на преговори ще дадат отговора.
