Анализи
Управителят на БНБ пред CNBC: ЕЦБ ще действа решително при инфлационен натиск
Financial Tribune
В интервю за CNBC управителят на БНБ и член на УС на ЕЦБ Димитър Радев заяви, че в момента балансът на рисковете се измества към по-висока инфлация и по-слаб растеж, но Европа е в по-добра позиция спрямо 2022 г. Той категорично заяви, че ЕЦБ продължава да върви към целта за ценова стабилност в еврозоната чрез решителни действия въз основа на постъпващите данни.
Анет Вайсбах, CNBC: Нека разгледаме инфлационната ситуация. Очевидно никой не знае как ще се развие траекторията, но за мнозина това напомня за 2022 г., когато веригите за доставки бяха нарушени и последваха сериозни вторични ефекти. Виждате ли сходство с настоящата година?
Димитър Радев: Ситуацията става все по-сложна, а балансът на рисковете се измества — към възходящи рискове за инфлацията и низходящи за растежа. Можем да направим сравнение с 2022 г., но смятам, че сега сме в значително по-добра позиция да посрещнем предстоящите предизвикателства. Това, което остава непроменено в тази силно волатилна среда, е нашата цел — ценова стабилност — и вярвам, че сме добре позиционирани да я постигнем.
Анет Вайсбах, CNBC: В същото време вече се наблюдават първи признаци на вторични ефекти. Вицепрезидентът Луис де Гиндос предупреди днес, че при появата им трябва да се действа. Възможно ли е това да стане още през април?
Димитър Радев: Знаете, че не поемаме предварителни ангажименти. Ще повторя казаното в началото — ще действаме решително въз основа на постъпващите данни, но ще останем премерени.
Анет Вайсбах, CNBC: Ако погледнем текущото развитие на цените, включително при суровините, притеснявате ли се, че вече наблюдаваме вторични ефекти?
Димитър Радев: Има известни индикации. Именно затова следим много внимателно широк набор от показатели. Както казах, нашата политика се основава на данните.
Анет Вайсбах, CNBC: Кои показатели наблюдавате най-внимателно? Те могат да бъдат много, нали?
Димитър Радев: Не бих искал да откроявам конкретен показател, но става дума за широк спектър — суровини, тесни места във веригите на доставки, динамика на заплатите, инфлационни очаквания и трансмисионни механизми. Важни са постъпващите данни.
Анет Вайсбах, CNBC: Смятате ли, че до следващото заседание през април ще има достатъчно данни, за да вземете решение за евентуално повишение?
Димитър Радев: Не даваме предварителни насоки. Ще следваме данните и ще решим съответно.
Анет Вайсбах, CNBC: Ако погледнем текущата позиция на ЕЦБ, тя все още е в неутрална зона — дори при повишение с 25 базисни пункта през април. С оглед на потенциалното развитие на инфлацията, смятате ли, че в даден момент ще бъде необходима по-рестриктивна позиция?
Димитър Радев: Когато казах, че сме добре позиционирани, имах предвид именно това. Инфлацията е близо до целта, очакванията са добре закотвени, а лихвените проценти са като цяло неутрални. Изхождаме от тази позиция и ще наблюдаваме как се развиват инфлацията и данните, за да вземем решение.
Анет Вайсбах, CNBC: Вашият гръцки колега Янис Стурнарас предупреди, че геополитическата ситуация може да причини сериозни икономически затруднения за еврозоната. Споделяте ли тези опасения?
Димитър Радев: Разбира се. Както казах, ситуацията се променя бързо и балансът на рисковете се измества. Основните фактори са развитието при енергията и по-широките геополитически напрежения. Следим ситуацията много внимателно и трябва да сме готови да действаме.
Анет Вайсбах, CNBC: Според вас цените на енергията вероятно ли ще останат високи дори при евентуален край на войната, предвид разрушената инфраструктура?
Димитър Радев: Основното предизвикателство е, че не знаем продължителността, интензитета и разпространението на текущия шок. Затова разработваме различни сценарии. Те вече са публикувани. Отново — водим се от данните и ще действаме въз основа на тях.
Анет Вайсбах, CNBC: Имаше големи очаквания, че еврозоната ще отчете по-силен икономически растеж тази и следващата година, отчасти благодарение на фискалния стимул от Германия. Тези очаквания отслабват. Това прекалено песимистично ли е или реалистично?
Димитър Радев: Това е отразено в нашите сценарии. Предстои да видим кой от тях ще се реализира.
Анет Вайсбах, CNBC: Как се развиват дискусиите? При такава несигурност единият подход е да се изчака, другият — да се действа по-рано, особено след критиките, че през 2022 г. ЕЦБ закъсня. Накъде се насочва ЕЦБ?
Димитър Радев: Винаги има дискусия. Важно е да се подчертае, че решението ни миналата седмица беше единодушно и основано на споделена оценка. Същевременно, според мен както бездействието, така и прекомерната реакция биха били грешки.
Анет Вайсбах, CNBC: Това е интересно, защото е човешко да се изчаква при висока несигурност. Но видяхме колко бързо инфлационните очаквания могат да се разколебаят. Все още ли сме в среда на стабилно закотвени очаквания?
Димитър Радев: Смятам, че в момента сме в режим „наблюдавай внимателно и действай“. Това е нашият подход. Както казах няколко пъти, решаващи са постъпващите данни.
Анет Вайсбах, CNBC: Въпрос за финансирането. Някои ваши колеги призовават Европа да емитира общ дълг, за да се справи с текущите кризи. Виждате ли засилване на подкрепата за това в Брюксел?
Димитър Радев: Предстои да видим. В дискусиите ни миналата седмица подчертахме, че трябва да се прилага правилото на трите „Т“ — временни, целенасочени и добре калибрирани фискални мерки. Много е важно да има координация между паричната и фискалната политика.
Анет Вайсбах, CNBC: Някои държави, особено Германия, увеличават фискалните разходи, докато други имат ограничено фискално пространство. Оправдава ли настоящата геополитическа и енергийна криза разширяване на това пространство?
Димитър Радев: На първо място, увеличените разходи и инвестиции в отбраната са напълно оправдани. Но фискалното пространство варира значително между отделните държави.
Анет Вайсбах, CNBC: Трябва ли Брюксел да помогне?
Димитър Радев: Той вече помага в значителна степен и дискусиите се развиват в тази посока. Но отново — предстои да видим. От едната страна имаме несигурност, а от другата — набор от възможни мерки.
Анет Вайсбах, CNBC: Какво ще донесе еврото за българската икономика?
Димитър Радев: В практически план: по-добри финансови условия, по-силно доверие от страна на инвеститорите, липса на валутен риск и по-ниски транзакционни разходи. Ползите са много. В крайна сметка това е рамка, която подкрепя устойчивата конвергенция, и тя е от критично значение за България.
Анет Вайсбах, CNBC: Виждате ли вече признаци на увеличени преки чуждестранни инвестиции заради намаления валутен риск?
Димитър Радев: Все още сме в ранен етап, но вече се наблюдават положителни сигнали от капиталовия пазар и от инвеститорските нагласи. Убеден съм, че те ще се засилват с времето.
Анет Вайсбах, CNBC: България също така се стреми да играе роля в сектора на изкуствения интелект и центровете за данни. Как това се възприема от международните инвеститори?
Димитър Радев: Смятам, че сме добре позиционирани и вече има значими инвестиции в страната. Има интерес, който се материализира в определени сектори.
Анет Вайсбах, CNBC: Помага ли еврото в това отношение?
Димитър Радев: Разбира се. То засилва доверието в това, което правим, и осигурява по-добра обща рамка.
Анет Вайсбах, CNBC: Заобиколени сте от държави, които не са в еврозоната. Това влияе ли на търговските отношения, или фокусът ви е повече върху еврозоната?
Димитър Радев: Смятам, че това е от полза за целия регион. Обсъдих този въпрос на регионална конференция и беше ясно, че ползите надхвърлят България.
Анет Вайсбах, CNBC: Смятате ли, че други държави от ЕС могат да последват вашия пример?
Димитър Радев: Съществуват ясни предпоставки — политическа ангажираност, стабилни макроикономически политики и техническа готовност. Те се допълват взаимно и са ключови за плавен преход. В крайна сметка това е национално решение за всяка държава.
Анет Вайсбах, CNBC: Трудна ли беше подготовката на България за еврото?
Димитър Радев: Като цяло — да, отне време. Но имаме силни резултати в ключови области. Например, фискалната ни политика е стабилна от десетилетия. България е сред страните с най-ниско съотношение дълг към БВП в Европа. В макроикономически план също сме били стабилни през по-голямата част от времето, което беше от решаващо значение за изпълнение на критериите. Имаше политическа ангажираност, а техническата подготовка беше добре организирана. В резултат преминаването протече много гладко.
Анет Вайсбах, CNBC: Как реагира населението? Валутата е емоционална тема. Приемат ли българите еврото?
Димитър Радев: Подкрепата нараства. Съществуват притеснения, основно свързани с инфлацията, и ние ги приемаме много сериозно. Но често има разлика между възприятията и реалните данни. Нашата съвместна оценка с ЕЦБ показва, че ефектът върху инфлацията от въвеждането на еврото е много ограничен — до голяма степен еднократен, в диапазона 0,3–0,4 процентни пункта. За ориентир — годишната инфлация към края на февруари, преди енергийния шок, беше 2,1%, като цяло в съответствие с еврозоната.
