Анализи
Великобритания разглежда варианти за повторно присъединяване към Европейския съюз
В сряда премиерът Анди Бърнам заяви, че Brexit е нанесъл повече вреда, отколкото полза
БГНЕС
„Даунинг стрийт” събира данни за обществената подкрепа Великобритания да се присъедини обратно към Европейския съюз. Официални лица са се обърнали към експерти, мозъчни тръстове, различни организации и социологически агенции за това как гражданите се отнасят към идеята за връщане в Блока.
Част от министрите искат повторното влизане да бъде обещано в манифеста на управляващата Лейбъристка партия. Съществуват обаче и опасениядали подобен ход няма да доведе до възхода на партията
„Реформирай Обединеното кралство” на Найджъл Фараж. В сряда премиерът Анди Бърнам заяви, че Brexit е нанесъл повече вреда, отколкото полза.
Той предизвика вълна от спекулации, че може да инициира кампания за повторно присъединяване към ЕС, след което потвърди, че ще обсъди тази възможност на предстояща среща с лидерите на блока.
По думите му това може да се случи след следващите парламентарни избори в Обединеното кралство, които трябва да се проведат до август 2029 година, като обеща да представи варианти за нови отношения с ЕС.
В първата си реч като премиер пред годишната конференция на управляващата Лейбъристка партия във вторник, Бърнам заяви, че ще проучи по-радикален подход за възстановяване на отношенията с блока, опитвайки се да постигне консенсус относно желанията на страната.
Бърнам посочи пред членовете на Лейбъристката партия, че гласуването за Брекзит през 2016 година е отслабило страната и не е позволило на Великобритания да „си върне контрола“ върху границите и законите си, както беше обещано от кампанията за напускане на ЕС.
„Брекзит донесе повече вреда, отколкото полза“, каза Бърнам. „Загубихме част от контрола върху икономиката си, тъй като десетилетието на слаб растеж ни постави в по-слаба позиция, а също така загубихме и част от контрола върху имиграцията“, подчерта той.
Не закъсняха и реакциите от страна на водещите европейски сили.
Макар Испания и Франция да демонстрират радост от перспективата за завръщане на Обединеното кралство, официални лица предупреждават, че отмяната на Брекзит ще изисква разходи и жертви, които не е сигурно, че някоя от страните е готова да поеме, пише Bloomberg.
„Добре дошли обратно“, пошегува се на английски френският президент Еманюел Макрон с усмивка, докато говореше заедно с испанския премиер Педро Санчес.
„Испания би разтворила обятията си“ за завръщането на Обединеното кралство, добави Педро Санчес.
Реалността зад кулисите обаче е по-различна, твърдят запознати с отношенията между страните, пожелали анонимност, за да опишат частните разговори. Всъщност в Брюксел изпитват резерви във връзка с идеята Великобритания да се завърне в ЕС, като причината е непостоянството на британската политика, предвид честата смяна на премиери в страната напоследък. За Обединеното кралство повторното присъединяване би означавало и възобновяване на дебатите относно предишни изключения и споразумения с ЕС, които може вече да не са достъпни.
Мнозина гледат доста подозрително на заявените от новия премиер намерения. Въпреки това, според запознати източници, представителите на ЕС са доволни от новото послание на Бърнам, макар и да подчертават, че ще изчакат да видят какви конкретни действия ще последват.
Премиерът на Великобритания каза още, че ще обсъди с лидерите на ЕС възможността Обединеното кралство да се присъедини отново към единния пазар на блока или да влезе в митнически съюз.
„Обединеното кралство е близък и ценен партньор на Европейския съюз“, заяви в сряда Балаж Уйвари, говорител на Европейската комисия. „От правителството на Обединеното кралство зависи да определи как желае да развива отношенията си с ЕС в бъдеще“, подчерта той.
Бивши представители на Лейбъристката партия, работили с Киър Стармър (бившият премиер на Великобритания), изразиха скептицизъм относно пълноценното възстановяване на отношенията. Те предупредиха, че ЕС вероятно ще наложи значителни разходи на Великобритания за повторно присъединяване, като отбелязаха, че това е една от причините екипът на Стармър да не е проявявал желание да разглежда този вариант.
Според тях цената на евентуално завръщане на Обединеното кралство би била твърде висока, тъй като в неофициални разговори от ЕС са казали, че ще се наложи предоговаряне на отстъпката от вноската на Обединеното кралство в бюджета на ЕС, договорена още по времето на Маргарет Тачър. Това би могло да означава допълнителни разходи от порядъка на 5 милиарда паунда годишно.
Източникът добавя, че според него ЕС няма да настоява Великобритания да се присъедини към Шенгенското пространство или да приеме еврото. Приемането на принципа за свободно движение на хора обаче би било задължително условие, подлежащо на обсъждане.
Друг бивш сътрудник на лейбъристите отбеляза, че както повторното присъединяване, така и влизането в митнически съюз с блока биха наложили на Великобритания да анулира споразуменията за свободна търговия, сключени след Брекзит – най-вече това с Индия.
Засега се очаква двете страни да се съсредоточат върху по-лесно постижими цели в навечерието на срещата на върха следващия месец.
Срещата – която беше отложена след оставката на Стармър – вероятно ще се фокусира върху три по-конкретни въпроса: свързване на пазарите за въглеродни емисии на ЕС и Обединеното кралство, постигане на споразумение за търговията с храни и селскостопанска продукция, както и програма за мобилност на младите хора с цел пътуване и работа.
Ограничените амбиции отразяват трудностите, пред които все още са изправени отношенията между ЕС и Обединеното кралство, въпреки подобрението им след идването на власт на лявоцентристкото правителство на лейбъристите през 2024 година.
Няколко са ключовите теми, по които двете страни имат рацногласия.
Една от тях е подготвяното от Брюксел законодателство „Произведено в Европа“ (Made in Europe), което ще дава предимство на източници от ЕС при разходването на публични средства и вземането на инвестиционни решения. Обединеното кралство се присъедини към други съюзници като Япония и Швейцария в протеста си срещу планираните правила, предвид тесните инвестиционни връзки помежду им.
Друга точка на напрежение е мащабната програма на ЕС за заеми в сферата на отбраната на стойност 150 милиарда евро, която предлага на държавите финансиране за военни покупки. Преговорите за присъединяване на Обединеното кралство към програмата се провалиха миналата година, което намали обема на средствата, достъпни за британските фирми.
По-рано стана ясно, че ЕС се е противопоставил на опитите на Обединеното кралство да участва във важни срещи. По-конкретно, Великобритания прояви интерес да се присъедини към комитети, които финализират регулациите относно стандартите в земеделието и храните, както и пазарите на ЕС за въглеродни емисии и електроенергия – все области, в които Лондон се стреми да хармонизира правилата си с тези на континента.
Комисията уведоми държавите членки, че Обединеното кралство няма право на подобно участие съгласно настоящите договорености, докато няколко държави се обявиха против включването на страната във вземането на решения в ЕС.