Високите технологии - новата икономика на България

„За тези три години (от 2020 г. насам – бел. ред.), докато всички останали сектори спаднаха много, ние продължихме да растем с ускорени темпове. Реално вече надхвърляме 20% от икономиката на България. Ние представляваме новата икономика на България – високите технологии.“

Това мнение изрази в интервю за БНР новият ротационен председател на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии" Доброслав Димитров, който е и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

„Бъдещето е категорично технологично. Тези икономики и държави, които прегърнат този факт, ще се представят добре. Тези, които продължават да стоят в миналото, ще изостанат безвъзвратно. Бих казал, че сме позиционирани много добре на стартовата линия. Не сме назад“, подчерта той.

Софтуерният сектор представлява 5% от БВП, а допреди 20 години въобще не е бил на картата, а автомобилният клъстер представлява близо 300 предприятия, построени през последните около 15 години и реално представляват новата индустриализация на България, поясни експертът.

„Това са доста ключови неща и са създадени, може да се каже, вчера, когато се гледа в мащаб.“

Няма толкова съпротива, колкото имаше неразбиране, отбеляза Димитров относно невъзможността досега за участие на сектора в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НТСТ).

„Има място за установените бизнеси, които са работили в миналото – те ще продължат да работят и в бъдещето, но бъдещето е технологично – то ще навлезе в живота, във всяка една сфера, независимо с какво се занимаваме. Когато липсва тази част от разговора, ние участваме в икономическите дейности буквално с едната ръка, вързана зад гърба.“

„Страхът винаги е породен от недостатъчна информираност. Мишката няма да замести човека“, коментира Доброслав Димитров.

„В ядрото на всяка една технология е човекът. Това е основното на новите икономически дейности. В центъра на техния успех е човешкият фактор, а не машината. Което е кардинално различно от предишната индустриална революция - водещ е бил капиталът, финансовите средства.“

Изкуственият интелект и новите технологии не са заместител на човека, те са множител на неговите възможности, настоя Доброслав Димитров.

Модата „новото нормално“ отмина, сега се връщаме към старото нормално, посочи още Доброслав Димитров, визирайки завръщането към офисите след периода на дистанционна работа по време на пандемията.

„Креативност не се случва по график. Креативността се случва, когато отида са си направя кафе, срещна колегата, на някой му хрумва нещо – този неформален контакт не бива да се подценява. Хората сме социални по своята същност и да се виждаме и да си говорим извън строго професионалните теми е с огромна добавена стойност.“