Анализи
Влизането в еврозоната предоставя редица възможности за банковата система в България
Financial Tribune
Българските банки имат отлична възможност да използват импулса на влизането в еврозоната за по-всеобхватна трансформация, а не само за смяна на валутата.
Влизането в еврозоната поставя предизвикателства, както и възможности пред българската банкова система.
От една страна, спазването на по-строгите регулации и разходите за конвергенция представляват нови препятствия. От друга, това е възможност да се възползваме от нагласата за промяна, за да инвестираме в обновяване на остарелите наследени системи.
България вероятно ще влезе в еврозоната в съвсем близко бъдеще - на 1 януари 2026 г., според последните прогнози. Това е вълнуващ момент за банковия сектор, с много възможности и ползи, като например положителен ефект върху кредитирането и развитието на капиталовия пазар.
Същевременно банките са изправени пред сериозни предизвикателства под формата на по-строги регулации, разходи за сближаване на ИТ системите и вътрешните структури със стандартите на еврозоната и др. Цифровата трансформация, изисквана от присъединяването към еврозоната, означава също, че на българските банки може да се наложи да инвестират значителни средства в модернизиране на своите платформи за онлайн и мобилно банкиране, за да се конкурират с банковия сектор в еврозоната.
Банките се подготвят със собствено темпо, а някои от тях вече са се възползвали от тази динамика, за да изпреварят конкуренцията. В същото време други банки се фокусират единствено върху спазването на изискванията и осигуряването на прехвърлянето на основните банкови процеси към еврото.
„Най-големите банки отдавна са готови, тъй като централите им са в еврозоната. Що се отнася до местните банки - съмнявам се, че е имало големи предизвикателства, тъй като България от 1997 г. има фиксиран курс към германската марка и еврото - така че става въпрос за коригиране само на валутния курс“, казва икономистът Евгений Кънев.
Въпреки че преминаването към еврото може да изглежда лесно, то е изпълнено с технологични рискове, произтичащи от остарели системи и процеси. Нека разгледаме по-задълбочено кои са тези рискове и защо това е най-добрата възможност да се справим с тях.
Това е подходящият момент за модернизиране на наследените системи
Модернизирането на основните системи е стратегически императив за банките, изправени пред силната конкуренция на финтех и цифровите портфейли. Понастоящем приблизително 70% от ИТ бюджетите на банките се разпределят за поддържане на остарели системи, което възпрепятства иновациите и рентабилността.
Модернизирането на тези системи не само освобождава средства за разработване на нови източници на приходи - като например персонализирани продукти за конкретни клиентски сегменти - но и позиционира банките за дългосрочен растеж.
Влизането в еврозоната предоставя на банките уникална възможност да модернизират дейността си. Макар че първоначално загубата на приходи от обмяна на валута може да се отрази на рентабилността, потенциалът за увеличаване на обема на трансакциите и разширяване на пазарния достъп в еврозоната е значителен. За да се възползват от това, банките трябва да оптимизират системите и процесите си, като се уверят, че са подготвени да се справят с нарастващия обем трансакции.
„Бяха направени огромни инвестиции за изпълнение на критериите на ЕЦБ след присъединяването ни към Банковия съюз през 2020 г. и тези инвестиции не се изплатиха поради огромното забавяне на влизането ни в еврозоната“, обяснява Кънев.
Консолидирането на множество наследени картови системи в единна, модерна платформа улеснява по-плавното преминаване към еврото и позиционира банката за бъдещ растеж. Като възприемат технологичния напредък, банките могат да смекчат предизвикателствата, свързани с конвертирането на валути, и да се превърнат в лидери в развиващия се финансов пейзаж.
Планиране на безпроблемна миграция на картови системи
Успешната миграция на картовата система изисква добре дефинирана методология. Този процес обикновено започва с анализ на целите и съществуващите системи на банката. След това се създава план за новата система и миграцията на данните, включително какви данни трябва да бъдат преместени и как.
Сътрудничеството е от решаващо значение, тъй като банките определят източниците на данни, обхвата на миграцията (исторически срещу текущи данни) и подхода (поетапен за по-нисък риск или голям за бързина).
Подготовката на данните може да бъде извършена от банката или от трета страна (доставчик), за да се осигури плавен преход към новата система.
Отвъд еврото: Стратегически подход към модернизацията
Модернизацията на наследена система е скъпа, с текущи такси за ИТ и за доставчика. Ето защо банките трябва сериозно да обмислят дали искат да инвестират в остарели системи, които може да искат да заменят след няколко години. Като алтернатива банките могат да поискат комбиниран проект за миграция към еврото и замяна на системата. Това би увеличило максимално възвръщаемостта на инвестициите им, тъй като ще се справят с двата проблема едновременно.
Опитът ни в изпълнението на проекти за миграция на евро показва сложността на процеса. Без да се възползват от експертния опит на доставчика, банките могат да пренебрегнат важни съображения.
Например безпроблемното преминаване към теглене на пари от банкомати от старата към новата валута или осигуряването на точни салда по сметките по време на конвертирането изисква щателно планиране и изпълнение.
Банките имат златна възможност да използват инерцията от влизането в еврозоната за по-цялостна трансформация, а не само за смяна на валутата. Като отидат отвъд основните корекции в отчетността и изчисленията на продуктите, те могат да оптимизират процесите и да модернизират системите.
Този проактивен подход ще им осигури дългосрочна конкурентоспособност, позиционирайки ги за успех далеч след непосредствения преход.
Източник: Елвис Скужинш директор „Бизнес развитие“ в Tietoevry. Неговият анализ е публикуван в Emerging Europe.
