Анализи
Вятърният бизнес в Белгия: 2024 беше ужасна
Financial Tribune
Все по-често на пазара на електроенергия се вижда явлението отрицателни цени. Това е когато има излишък на генерирана вятърна и слънчева енергия, а системата не се нуждае от нея. В този случаи тези количества се търгуват под себестойността си, а производителите трябва да плащат вместо да печелят.
За да се предотврати фалит на даден производител, белгийското правителство е разработило механизми за подкрепа, сред които и гарантирана изкупна цена. Ако пазарната цена падне под тази гарантирана цена, правителството компенсира дефицита. Ако обаче пазарната цена е по-висока, производителите трябва да платят излишъка на правителството, посочва в анализ в блога си българският журналист, живеещ в Белгия - Апостол Апостолов.
Такъв механизъм е разработен и ще влезе в сила, след като бъдат след години бъдат пуснати отново двата модернизирани ядрени реактора на „Дул 4“, и „Тианж 4“. Това обаче е закон за обозримото бъдеще, тъй компанията майка „Енджи“ все още не е започнала процесът по реновирането на новия 10-годишен цикъл.
Бизнесът със зелена енергия обаче няма време да чака и настоява този закон да бъде приложен в действие още сега. Защото, ситуацията с отрицателните цени е една от причинните за стабилността на сектора и изграждането на повече паркове, а оттам и постигането на целите за климатична неутралност.
Тежкото финансово състояние на сектора е в полезрението на новия фламандски министър Мелиса Депрете (Melissa Depraetere). Заедно с браншови организации тя е обсъдила, че при тези проблеми няма как да се постигнат климатичните цели.
Производителите на турбини са заявили, че са нужни спешни мерки, защото законодателството, непредсказуемата ситуация с цените на пазара и блокирани обжалвания блокират бизнеса. Това го доказва и справка на Фламандската агенция за климата и енергетиката (VEKA), от която се вижда, че във фламандската част са поставени една 12 – най-ниското ниво от десетилетие (виж графиката отдолу). А същевременно правителството е променило изискванията в политиката си и иска повече зелен ток в микса си.
"Много е тежко да виждаш как имаш потенциала да се разрастваш, а не можеш“, казва един от пионерите в бранша за фламандската част Крис Дерде. Неговите конкуренти от Luminus и Engie-Electrabel имат същата съдба Много проекти са в застой заради политическата и икономическата нестабилност.
"През последните 10 години никога не сме изграждали толкова малко вятърни турбини. През 2024 г. постигаме една четвърт от целта, която новото фламандско правителство е поставило, казва председателят пред vrt.be Мартен Дедейн. И аргументира твърденията си с цифри: В силните години преди корона кризата и последвалата стагнация в Европа членовете на сдружението са монтирали над 50 турбини годишно. Дори през 2015 са отчели абсолютен рекорд от 88. С десетте тази година е катастрофално за целите.
Нещата още повече се затлачели с тромавите процедури по издаване на разрешителни. В Белгия има практика няколко отговорни агенции да се подписват под едно разрешително – а това бавело конкурсите. Като се добави и факта, че за фламандската част само един орган издава документа и един за Валония и Брюксел – обработката отнемала ужасно дълго време. Това била причината десетки проекти да стоят блокирани в изчакване.
Според сектора нещата още повече можело да се забатачат, ако някои реши да обжалва становището. Апелът на фирмите е да се издава по-бързо разрешителното и по този начин да се ускори изграждането на турбини. По данни на асоциацията 400 MW мощности са заседнали някъде по шкафчетата в очакване на разрешителни. Това били еквиваленти за 100 големи вятърни турбини, казва Мартен Дедейн. "Ако могат да бъдат инсталирани, това ще има голямо значение не само за Фландрия, но и поставените климатични цели на цяла Белгия.
Припомням, че явлението отрицателни цени набра сила в началото на 2023 когато Европа претърпя безпрецедентен брой отрицателни ценови събития.
В Германия се получиха 315 часа отрицателно ценообразуване, което е почти удвояване в сравнение със средното за предходните пет години. До 2020 г. Холандия рядко отбелязваше отрицателни цени; въпреки това, през 2023 г. тя беше лидер в региона с 600% скок на часовете с отрицателна цена в сравнение със средната стойност за последните пет години преди това.
Ежедневното разпределение на тези отрицателни цени предполага, че слънчевата енергия е изиграла решаваща роля в това скорошно увеличение. Но наистина комбинацията от унищожаване на търсенето и нови възобновяеми мощности доведе до този нов режим. описва подробно разширяването на капацитета за производство на слънчева енергия в рамките на ЕС през последните години, заедно с бъдещи прогнози.
Във Франция последната ревизия на политиката, известна като „Stratégie Nationale Pour le Climat & PPE3“, постави за цел най-малко да се удвои съществуващия слънчев капацитет. Междувременно стремежите на Германия са още по-амбициозни. Стратегията ”Photovoltaik-Energie” има за цел цел постигане на 215 GW инсталиран капацитет до 2030 г., стартирайки от сегашен капацитет от 77,5 GW.
Още в началото на годината компанията за анализи Kpler, въз основа на сезонни метеорологични данни, заедно с данните за инсталираните мощности и натоварване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), прогнозира че през 2024 г. ще има подобен брой часове с отрицателни цени като 2023 г.
