Анализи
Желязков: Енергетика, екология и икономика не може да се разглждат само в посока, свързана с околната среда
Financial Tribune
„Когато говорим за зеления преход, обвързаността на енергетика, екология и икономика са такива, че не можем да разглеждаме само и единствено в една посока свързана с околната среда, а те са основни свързани с начина, по който се комуникира и се управляват и страховете на хората през следващите десетилетия“. Това заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков по време на откриването на конференцията „Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023“.
„Това, което трябва да се направи, е това, което от 45-ото до 48-ото НС не успяха да осъществят, независимо понякога от неимоверните усилия, които накрая се оказаха безполезни. Видяхме в 48-то НС на първо четене минаха голяма част от актовете, но този процес се рестартира и сега“, допълни той.
„В краткосрочен план предстоят няколко важни инициативи, които парламента трябва да разреши - Законът за енергията от възобновяеми източници, другото е свързано със Закона за енергетиката и най-вече да се отговори на страховете на хората и битовите абонати касателно регулацията пазара на дребно на електрическа енергия до 2026г. и темата за енергийната ефективност - Закона за енергийната ефективност“, подчерта той.
„Тези три неща ако съумеем да приемем спешно срочно и да преодолеем с тях страховете на обществото, които сякаш умело се управляват в контекста на управлението на страховете и насаждането на евроскептицизъм, ще сме изпълнили голяма част от ангажимента и смисъла на съществуването на тази легислатура”, категоричен е председателят на НС.
„Видяхме от 2019г. само за четири години какви събития се случиха в световен и европейски аспект, а си представяме до 2050г., когато е поставена целта за въглеродна неутралност, имаме седем пъти по четири, т.е. какви предизвикателства предстоят”, добави Желязков.
Той коментира, че България е една от страните, която в целта до 2030г. е на пето място по изпълнение. Ние сме след Естония, Литва, Латвия и Румъния. Трябва да използваме този потенциал и трябва да адресираме, че трансформацията не е просто загуба на конкурентно предимство, а напротив това е придобиване на конкурентно предимство.
