Анализи
Български финансист и преподавател в САЩ: Американският бизнес и потребители също сериозно усещат тежестта на митата
Financial Tribune
Новите мита, наложени от президента Доналд Тръмп върху редица търговски партньори, ще имат сериозни последици както за американските потребители, така и за международните икономически отношения. Това заяви проф. Ирена Воденска, преподавател по финанси и директор на програмите по финанси в Metropolitan College на Бостънския университет, в интервю за мрежата „Фокс“.
„Митата по същество представляват данъци върху вносните стоки. А основният им непосредствен ефект е повишаване на цените за вътрешните потребители. Затова пазарите реагират,“ коментира тя. Воденска обясни, че когато САЩ налагат мита върху продукти от други държави – било то стомана, алуминий, електроника или стоки за крайно потребление – себестойността на тези вносни стоки се увеличава, а разходите се пренасят по цялата верига на доставки до американските компании и накрая – до потребителите.
„Така че и бизнесът, и потребителите усещат тежестта на митата. Макар тези мерки да се представят като защита на американската индустрия и работни места, икономическите реалности показват друго – потребителите в САЩ реагират, пазарите реагират, защото в крайна сметка икономическата тежест ще се изрази в по-високи цени на дребно и по-малко избор на продукти,“ подчерта тя. „Ако не веднага, то до началото на следващата година – януари – вече със сигурност ще се усети.“
Проф. Воденска посочи, че митата рядко остават едностранни: „Когато една страна наложи мита на друга, обикновено следва ответна реакция – това е естествена реакция.“ Тя предупреждава, че така се застрашават не само икономическите, но и дипломатическите и политическите отношения между страните. „Швейцария е шокирана от 39-процентното мито върху нейните стоки. Мексико, Индия с 25 процента, Тайван с 20 – почти всяка страна в света е засегната от митата на САЩ.“
Ответните мита от засегнатите страни ще направят американските стоки по-скъпи в чужбина, отбеляза Воденска, и увери, че по този начин САЩ навлизат в търговска война. „Несигурността сама по себе си е сериозен икономически разход. Когато бизнесът не знае кои страни или стоки ще бъдат засегнати следващи, дали търговската война ще се задълбочи, компаниите отлагат инвестиции, наемане на персонал, разширяване или сключване на нови международни сделки.“
Според проф. Воденска новият търговски режим поставя най-високите мита, налагани от САЩ от 1933 г. насам – времето на закона Смут-Хоули. Този акт е допринесъл за задълбочаването на Голямата депресия и е отменен едва през 1934 г. от президента Франклин Делано Рузвелт, след като Конгресът му предоставя правомощия да премахне митата. След това е необходимо над десетилетие и една световна война, за да се стигне до създаването на Общото споразумение за митата и търговията – предшественик на днешната Световна търговска организация.
