Банки
ЕЦБ: Опасенията за качеството на банковите активи в еврозоната нарастват
Financial Tribune
Банките в еврозоната са източник на устойчивост, но ниските пазарни оценки предполагат, че остават предизвикателства, по-специално свързани с качеството на активите, финансирането и приходите. Това обобщават експертите от Европейската централна банка (ЕЦБ) в годишния си преглед на финансовата стабилност в региона.
Предизвикателствата за сектора в региона могат да възникнат от три източника. Първо, притесненията за качеството на банковите активи нарастват, като се имат предвид признаците за нарастващи загуби в някои кредитни портфейли, които са по-чувствителни към циклични спадове, особено търговските имоти. Второ, разходите за банково финансиране изглежда ще останат високи, дори ако лихвените проценти започнат да намаляват. И трето, приходите на банките може да бъдат намалени, тъй като оперативните приходи отслабват поради все още приглушения растеж на заемите и по-ниските приходи от предстоящите заеми с променлив лихвен процент.
Като цяло банковата система на еврозоната е добре подготвена да устои на тези рискове предвид силните капиталови и ликвидни позиции. За да запазят и укрепят устойчивостта на банките в несигурна макрофинансова среда, препоръчително е макропруденциалните органи да поддържат съществуващите капиталови буфери, за да гарантират, че те са на разположение на банките в случай на насрещни ветрове, заедно с мерки, базирани на кредитополучателя, които гарантират стабилно кредитиране стандарти. Прилагането на всеобхватна макропруденциална рамка за небанковите организации и по-интегриран надзор в целия ЕС на тези субекти биха изиграли голяма роля за смекчаване на рисковете за финансовата стабилност. Устойчивият небанков финансов сектор би подпомогнал напредъка към съюз на капиталовите пазари в Европа, помагайки да се гарантира, че небанковите организации предоставят стабилен източник на финансиране за реалната икономика през целия цикъл.
Що се отнася за цялостните условията за финансова стабилност в еврозоната, експертите от ЕЦБ са на мнение, че те са се подобрили с намаляването на рисковете от рецесия, но пазарите остават изложени на възможни неблагоприятни макрофинансови и геополитически изненади.
Тежките финансови условия все още подлагат на изпитание устойчивостта на уязвимите домакинства, фирми и правителства в еврозоната, докато спадът на пазара на имоти притиска строителните компании в страните членки.
Финансовата стабилност в еврозоната се е облагодетелствала от подобряващите се икономически перспективи, като инфлацията постоянно намалява и доверието на инвеститорите се възстановява, според Прегледа на финансовата стабилност от май 2024 г., който беше публикуван днес от Европейската централна банка. Перспективите обаче остават крехки, тъй като възможностите за икономически и финансови сътресения са големи в среда на повишена геополитическа и глобална политическа несигурност.
„Геополитическите рискове продължават да замъгляват перспективите за финансова стабилност“, каза вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос. „Въпреки че условията за финансова стабилност се подобриха в съответствие с намалените рискове от рецесия и по-ниската инфлация, остава изключително важно да надграждаме допълнително върху устойчивостта на финансовата система в светлината на глобалната икономическа и геополитическа несигурност.“
Финансовите пазари остават уязвими към нови неблагоприятни шокове. Докато очакванията за облекчаване на паричната политика повишиха оптимизма в оценките на риска на инвеститорите, настроенията може да се променят бързо. Например, острият геополитически стрес може да предизвика нестабилност, създавайки потенциал за прекомерни пазарни реакции, които могат да бъдат засилени от небанки със структурна уязвимост на ликвидността.
Тежките финансови условия продължават да поставят на изпитание устойчивостта на уязвимите домакинства, фирми и правителства в еврозоната. Като цяло съотношенията дълг/БВП на домакинствата и фирмите от еврозоната са спаднали до нивата отпреди пандемията, което спомага за облекчаване на опасенията относно устойчивостта на дълга. В същото време се очаква държавният дълг да се стабилизира на нива, които са по-високи от тези преди пандемията, което прави държавните финанси по-уязвими на неблагоприятни шокове.
В по-общ план разходите за обслужване на дълга може все още да нарастват във всички икономически сектори в бъдеще, тъй като падежиращите задължения продължават да се преоценяват при преобладаващи, значително по-високи лихвени проценти. Междувременно се наблюдава спад на пазарите на имоти. Търговският сегмент по-специално продължава да претърпява значителна корекция на цените и не могат да бъдат изключени по-нататъшни спадове. За разлика от тях, пазарите на жилищни имоти показват някои признаци на стабилизиране след това, което досега беше редовна корекция на цените.
