Мрежата
Белгийският гуверньор: 2025 е годината, в която нашият свят се срина
Financial Tribune
От блога на журналиста Апостол Апостолов:
2025 беше година на трусове, несигурност и геополитически промени. "Светът, основан на правила, изчезва", казва управителят на Националната банка Пиер Вунш. Въпреки това, белгийската икономика останала непокътната. Този контраст между устойчивост и уязвимост преминавал като нишка през годишния доклад на NBB(Националната банка на Белгия). В същото време натискът най-накрая да се адресират структурните слабости нараства, разказва в аналитичен репортаж на местната телевизия 21 news.
Белгия показала изключителна устойчивост, въпреки натрупването на кризи. В същото време се увеличава критиката от Европа към нейните собствени икономически операции.
„Международният ред, който години наред разчиташе на правила и консултации, се разпадна. Европа се бори да се адаптира към свят, в който властта и преките сделки са ключови. Този базиран на правила свят, в който държавите спазват фиксирани международни правила и споразумения, изчезва. Тази уязвимост става още по-видима в отношенията със Съединените щати. Докато Вашингтон едновременно залага на търговия, военен натиск и лични интереси, Европа остава заседнала в разделен политически дебат. Резултатът е слаба позиция в една все по-трудна геополитическа игра. Самокритиката се чува и в отношенията с Китай. Европа е доста наивна от дълго време и сега си задава въпроса: Имаме ли добра сделка с Китай?, пита Пиер Вунш.
На технологично ниво картината не изглежда розова. Вунш говори за "Евросклероза 2.0". Европа систематично изостава в ИТ и изкуствения интелект. Често чертае мащабни планове, в които се обещава твърде много, а се изпълнява твърде малко. В същото време има недостиг на ресурси. Нито една европейска компания няма финансово влияние да се състезава в надпреварата за изкуствен интелект, която е доминирана от американски компании, които "контролират нашето технологично бъдеще.
В самата Белгия критиката е силно насочена към правителствената политика, особено към Валония. Държавните разходи са около 70% от БВП. Това ниво е "по-близо до границата на комунистическа държава отколкото до неолиберална държава. Регионът структурно консумира повече отколкото произвежда. Без годишни субсидии от около 7 милиарда евро ситуацията би била сравнима с тази на страни като Гърция или Португалия по време на кризата с еврото. Това само по себе си е "неустойчиво", се казва в телевизионния репортаж.
По отношение на бюджета има ясно предупреждение. Федералният дефицит от 5,3% е "неустойчив" и "парите са свършили". Буферите, натрупани по време на предишни кризи, са изчерпани.
Пазарът на труда също има възпиращ ефект. Автоматичната индексация е "много затрудняваща" и затруднява преместването на работни места в сектори с по-голям растеж. Освен това има силен административен натиск. Дори в рамките на Националната банка въздействието на регулациите се описва като "откровено много инвалидизиращо".
Вунш признава, че икономическите прогнози никога не са напълно обективни. Прогнозите са оцветени и от светогледа на този, който ги прави. Когато определени политически решения срещнат съпротива, негативните сценарии понякога се оценяват по-остро, отколкото е оправдано. Това може да окаже натиск върху доверието към институциите.
В началото на годината излезе информация, че бюджетният дефицит възлиза на 5,7% от БВП през третото тримесечие на миналата година, което е около 35 милиарда евро. Според изчисленията на бизнес вестника De Tijd, цитирани от електронния сайт businessam.be, това е най-големият дефицит за последните четири години. През предходното тримесечие на 2025 година дефицитът е бил 5%. Увеличението се дължи на по-високи разходи, особено подкрепа за Украйна и социални помощи в здравния сектор.
За тежката финансова ситуация вече спомена в едно поредица от интервюта премиерът Бард Де Вевер от началото на 2026 г.. Според неговите прогнози пред страната предстоят 4 тежки финансови години, а за да си стъпи на краката ще се нужни поне десетилетие.
Министър-председателят вярва, че стабилните финансови резултати ще дойдат чрез много икономии, болезнени социални мерки, по-строги миграционни политики.
Правителството се надява с увеличените данъци и от икономии да спести 9,2 милиарда евро, за да изпълни бюджетните цели по време на 5-годишния мандат и да намали дефицита.
По предложение на финансовия министър Ян Ямбон от март 2026 г. ДДС за спорт, култура и развлекателни дейности ще се повиши от 6% на 12%. Същото увеличение на ДДС ще се прилага и за нощувки в хотели и къмпинги, както и за храна за вкъщи и напитки.
Данъците върху енергията също ще бъдат преструктурирани с постепенно увеличаване на акцизите върху природен газ и мазут, докато акцизите върху електроенергията ще бъдат намалени.
Банковият данък и данъкът върху сметките за сигурност ще бъдат увеличени — от 0,15% на 0,3% — заедно с увеличаване на застрахователните данъци от 9,25% на 9,6%, считано от 1 април.
Управляващите посегнаха на една от екологичните политики, следвани от предходния кабинет на Александър Де Кро. От началото на годината бе въведен пътен данък за електромобилите и еднократна такса за регистрация. Според правителството решението да се въведе зеления бонус преди години е изпълнило своята функция. За по-малко от 10 години броят на изцяло електрическите автомобили се е увеличил от 1390 през 2015 г. до 132 979 през 2024 г.. Миналата година 16% от новорегистрираните автомобили са били електрически. Освобождаването от данъци за електрически автомобили и автомобили на водород беше успех: зеленият преход е в разгара си през последните години. Същевременно обаче данъчните приходи спаднаха драстично и е застрашено финансирането на пътната инфраструктура. Затова трябваше да се намесим“, аргументира се фламандският министър на финансите Бен Вейтс.
Кралството е на четвърто място в ЕС по-най-висок дълг към БВП. Само Гърция (152,5%), Италия (137,9%) и Франция (114,1%) са по-зле в топ печалната класация.
Политиката на кабинета е обект на постоянни критики от встъпването му вече една година. Проведоха се поредица от протестни шествия на синдикатите, последното от които бе през октомври. Задава се нова 5-днвена стачка на транспортните синдикати в края на януари.
Хиляди хора излязоха по улиците на Брюксел през миналата година, за да изразят притесненията си относно социално-икономическата политика на правителството. Синдикатите също изпратиха писмо до Де Вевер, в което изразиха опозицията си срещу плановете на федералното правителство. Въпреки това, заявяват, че техните притеснения не са били чути. В съвместно изявление християнските, социалистическите и либералните синдикати казват, че "въпреки големите демонстрации не получихме никаква реакция, само оглушително мълчание от страна на правителството".
