Била ли е "Лукойл-България" "на ръба да затвори"?

Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви, че "Лукойл-България" е била на ръба да затвори при предишните управляващи, пише ФОКУС.

Пулев се срещна с представители на "Лукойл" и "Литаско",  което по думите му е "една много важна, много решителна стъпка в подкрепа на националния интерес, на националната сигурност, тъй като "Лукойл" е актив от структуроопределящо естество за българската икономика и за българския пазар на петрол и на горива".

Швейцарската фирма "Литаско" е част от руската "Лукойл" и е собственик на рафинерията в Бургас.

Министърът увери, че разговорите няма да облагодетелстват руските собственици.

Пулев заяви, че разговорите с "Литаско" могат да доведат до отпадане на арбитражния спор. Той заяви, че според него "по времето на Борисов едно скандално, безпрецедентно изказване, 30 секунди в Комисия по енергетика, доведе до потенциална щета за българските граждани в размер на 3 милиарда евро".

"Това беше един доста нескопосен опит да се национализира частна собственост. И оттам започна една пълна каскада от събития", заяви той.

Министърът посочи, че има "официално внесен иск против българската държава" и "спор в размер на 3 милиарда евро".

По думите му вследствие на това "Литаско" е започнала да блокира сметки и достъп до контрагенти на "Лукойл-България", което е ограничило работата на рафинерията.

"Те нямаха достъп до договори, до доставка на суровини от всички търговци, които са регистрирани в Швейцария, които са най-основният голям набор от контрагенти на "Лукойл България", каза Пулев.

Той обясни, че правителството е сменило Румен Спецов като особен търговски управител и е предприело законодателни промени, за да има повече отчетност и да бъде защитена частната собственост.

"Независимо дали активът е швейцарски, руски, английски, ние сме държава от Европейския съюз, ние трябва да съхраним частната собственост", заяви Пулев.

Министърът подчерта, че са били предприети действия за предотвратяване на "огромен срив в пазара на горивата и петролните продукти в България".

"Успяхме да осигурим и нужното количество керосин, така че съответно цялостната динамика да не се промени, да може "Лукойл-България" да работи непрекъснато, да може да избегне всички оперативни, технически и финансови рискове, така че да не застрашим българските потребители", каза Пулев.

По отношение на дерогацията той уточни, че тя изтича през октомври и съобщи за проведени разговори с представители на ОФАК.

"Те дори изявиха желание при получаване на нужната информация да подновят този лиценз за дерогацията още преди неговото изтичане", заяви министърът.

Пулев подчерта, че реформите и деблокирането на плащанията ще бъдат в полза единствено на българския актив.

"Няма нито един евроцент да стигне до руските собственици", каза той.

"Лукойл-България" беше пред ръба да бъде затворена като дейност, като операции, тъй като те нямаха достъп до най-ефективните суровини, до петрол, който е нужен на база на техническите параметри и спецификации рафинерията да работи ефективно", каза Пулев пред bTV.

Той допълни, че е имало "риск от затваряне на самата рафинерия" по време на предишното управление и работата на предишния особен търговски управител.

По думите му това е "една голяма победа и за българските потребители, защото успяхме да обезопасим поредната бомба, която беше заложена от предишното управление".

"Той не е давал сигнали нито за това, нито за каквото и да е било друго, тъй като липсваше абсолютно пълна отчетност към Народното събрание", каза министърът.

По думите му правителството е предприело "решителни мерки, така че да се коригират всички законодателни режими, да има вече официален диалог с новия особен търговски управител, да се получава обратна връзка за актуалното състояние".

Според него разговорите с "Литаско" не нарушават санкциите срещу Русия и няма да застрашат получаването на нов лиценз за дерогация.

Той коментира и предложенията държавата да придобие рафинерията, като заяви, че "точно този нескопосан опит за национализация на частна собственост доведе до 3 милиарда искове към българската държава".