Мрежата
Експерт: Среброто си отмъщава за демонетизацията му от 1873 г.
Financial Tribune
От профила във Фейсбук на Боян Рашев:
Среброто си отмъщава за „Престъплението от 1873“
Среброто винаги е било малкият брат в света на благородните метали – достатъчно ценно, за да бъде пари, но достатъчно разпространено, за да бъде индустриална суровина. То е металът на империи, на научни революции и на технологични пробиви. И ако през последните 150 години светът привикна с идеята, че златото е „кралят“, днес кривата се обръща – и среброто изглежда решено да отмъсти за това, което никой в неговата история не забравя – демонетизацията му от 1873 г., известна като „Престъплението от 1873“ (Crime of 1873).
Какво е историческото съотношение между цената на златото и среброто?
В продължение на хилядолетия ценовото съотношение между златото и среброто се движи в удивително стабилни граници (виж графиката, представено в обратен вариант). В древните държави то се колебае около 10:1; по времето на Римската империя – около 12–14:1; а в ранната модерна епоха – 15:1. Когато САЩ приемат своята първа монетна система през 1792 г., законът фиксира официалното съотношение 16:1. Случайно или не, това е идентично с геоложкото съотношение в земната кора – около 16:1. През почти целия XIX век реалната пазарна цена на двата метала варира около тези стойности с изненадваща устойчивост. Ако в продължение на хилядолетия една унция злато купува между 10 и 20 унции сребро, то днес реалността е абсурдно различна – през последното десетилетие съотношението често надхвърля 80:1, а на моменти, като по-рано тази година, достига дори 100:1. Това историческо изкривяване има корени в един конкретен момент от американската история.
Какво се случва през 1873 г. и защо това променя света?
През 1873 г. Конгресът на САЩ приема нов монетен закон – Coinage Act of 1873, който премахва свободното сечене на сребърни долари и де факто изважда среброто от статута му на пълноценни пари. Този акт насочва Америка към чисто златен стандарт. Според западните миньори и много икономисти това е „удар в гърба“, който изкуствено сваля цената на среброто, тъй като американската монетна система престава да го купува в неограничени количества.
Резултатите са драматични. Среброто навлиза в продължителен период на обезценяване – цените му падат с драматично в рамките на месеци и остават завинаги ниски. Сребърните мини се борят за оцеляване, кредитополучателите страдат от дефлация, САЩ изпада в дълга икономическа криза, а дебатът за връщането на среброто като пари се превръща в централна тема на американската политика от края на XIX век.
„Престъплението от 1873“ не е просто законодателен акт – това е моментът, в който финансовата съдба на среброто е преобръната за поколения напред.
Какво е значението на среброто днес?
През XXI век обаче металът възкръсва в нова роля. Среброто е не просто благороден метал – то е незаменима индустриална суровина, без която модерната икономика буквално не може да функционира. Слънчеви панели, фина електротехника и електроника, медицински технологии, батерии, компютри, електромобили, центрове за данни, свръхточни оръжия – това са само някои примери за приложения, в които среброто е практически незаменимо.
Днес над 55% от световното потребление на сребро е индустриално – уникално сред благородните метали. Но финансовото търсене също расте – ETF фондове, монети и слитъци абсорбират десетки милиони унции, а пазарът се намира в хроничен физически дефицит вече пета поредна година.
Какво прави Китай?
Китай има ясен стратегически план – да контролира веригата на доставки на всички критични метали. От 1 януари, 2026 г. и среброто става обект на този план – Китай въвежда строг контрол върху износа му. Макар Китай да не е най-големият добивен център (Мексико е №1), страната доминира в последната и най-важна стъпка: рафинирането. Китай рафинира около 50–60% от световното сребро до инвестиционна и индустриална чистота. Това му дава реален контрол върху глобалния поток на физически метал.
Какво прави САЩ?
Влиза в ресурсната война с целия си боен арсенал. През 2025 г. Съединените щати направиха исторически завой в отношението си към среброто, като за първи път го включиха в USGS 2025 List of Critical Minerals. Това решение признава среброто като стратегически важно за националната сигурност и високотехнологичната индустрия. Причината е проста – САЩ зависят силно от внос, а глобалният пазар се сблъсква с недостиг и доминация на Китай в рафинирането.
Успоредно с това правителството дава приоритетен статут на един от най-важните сребърни проекти в страната – Libby Exploration Project на Hecla Mining, който бе включен във FAST-41 Critical Minerals Dashboard. Това ускорява разрешителните процедури и съкращава времето за развитие, като сигнализира, че Вашингтон активно се стреми да възстанови вътрешната верига на доставки за сребро.
По-съществено обаче е това, което правят самолетоносачите. Новата американска стратегия за сигурност ясно заявява като основен приоритет връщането на контрола върху Западното полукълбо. Мексико и Перу са най-големите източници на сребърни рудни концентрати за света, а Чили, Аржентина и Канада също имат огромен потенциал.
САЩ носят греха от „Престъплението от 1873-та“, но запазват силни аргументи в съвременната битка за среброто.
Какво прави Европейският съюз?
Бърка си в носа, разбира се. Въпреки, че Европейският съюз е огромен нетен вносител на сребро, бюрократичната му машина сладко спи за задаващата се криза. Среброто тук даже няма статут на критична суровина, камо ли да се случват някакви целенасочени инвестиции или други действия за осигуряването му.
Добивът в ЕС си остава скромен – около 1400 тона годишно, концентриран основно в Полша, където медните мини и металургията на KGHM осигуряват като страничен продукт около 75% от добива на сребро в ЕС. Друга важни играчи са Швеция (цинк), Финландия и Испания. Общо представлява под 5% от световната продукция. За разлика от това потреблението на сребро в ЕС – особено за електроника, фотоволтаици, автомобилен сектор и фармация – надхвърля 10000 тона годишно. Европа зависи от внос, най-вече от Мексико, Перу, Китай и Турция.
Тази зависимост става още по-остра с разрастването на соларната индустрия и европейските планове за изграждане на батерии и електромобили. ЕС може да говори за стратегическа автономия, но без физическо сребро индустриалната трансформация просто не се случва.
Среброто отново пробива пътя си и към трезорите
През 2025 г. среброто не просто става стратегическа индустриална суровина – то отново се появява като финансов актив, предпочитан от инвеститори. Това се проявява чрез:
- силни инвестиционни потоци в сребърни ETF продукти;
- засилен интерес от пазари като Индия, където търсенето на физическо сребро прави нви рекорди всеки месец; и
- нарастваща, макар още умерена, експозиция на институции и централни банки като част от диверсификацията на резервите.
Тези тенденции сочат, че среброто все повече се възприема не само като индустриална суровина, но и като финансов инструмент и защита срещу системни рискове в глобалната икономика.
Всички тези тенденции водят до един прост извод. Среброто се завръща – не като второстепенен метал, а като фундамент – както на модерната индустриална епоха, така и на финансовата система на новия, многополюсен свят. След 150 години подценяване, след „Престъплението от 1873“, след десетилетия, в които светът му обръща гръб, днес реалната икономика диктува друго. Среброто става критично, оскъдно, стратегическо. И пазарът започва да цени това. В Шанхай цената вече надхвърля $82 на тройунция, а на Лондон и Ню Йорк им се налага да поддържат темпото…
Ако приемем, че днешната цена на златото от $4500 на тройунция се запази и светът се върне към геоложкото и историческо съотношение от 16:1, то цената на среброто би трябвало да достигне $282. Ако това ви изглежда твърде много, имайте предвид, че реалният добив всъщност е в съотношение 8:1. Просто светът разполага с много малко първични сребърни мини и до вчера те привличаха мизерни капитали. Това се променя със светкавична скорост в реално време.
Среброто отмъщава за „Престъплението от 1873-та“. То иска полагащото му се водещо място в съвременния свят и ще го получи на всяка цена. За огромното мнозинство това ще е много болезнено, но някои ще спечелят, много…
Този материал е с образователна стойност и не представлява препоръка за инвестиции.
