Енергетика
Икономическа криза: Куба повишава цените на горивата с над 500%
Financial Tribune
Правителството на Куба, което изпитва недостиг на пари, обяви, че от 1 февруари цените на горивата ще се повишат с повече от 500%, което е част от поредица икономически мерки, насочени към намаляване на дефицита, предаде АФП.
Цената на литър обикновен бензин ще се повиши от 25 песос (20 щатски цента) на 132 песос, а цената на премиум бензина ще скочи от 30 на 156 песос, заяви министърът на финансите и цените Владимир Регейро по държавната телевизия.
Властите също така заявиха, че туристите в закъсалата островна държава ще плащат за горивото в чуждестранна валута.
Правителството на Куба, което субсидира почти всички стоки и услуги от първа необходимост, обяви в края на декември серия от мерки, целящи да намалят дефицита в момент на тежка икономическа криза в цялата страна.
Според официалните оценки кубинската икономика се е свила с два процента през 2023 г., а инфлацията е достигнала 30 процента.
В края на миналия месец министърът на икономиката Алехандро Гил призна, че правителството вече не може да продава горива на "субсидирани" цени, тъй като ръководената от комунистите страна изпитва недостиг на чуждестранна валута и все още е подложена на наказателното десетилетно ембарго на САЩ.
„Страната не може да поддържа цената на горивата, която е най-евтината в света в сравнение с цените в други страни“, заяви Гил.
Кубинският бензин е „много евтин, но ако го сравним със заплатите в страната, бензинът е много скъп“, заяви пред АФП икономистът Еверлени Перес, като добави, че новата ценова структура ще засегне „цялото общество“.
Правителството обяви и 25% увеличение на цените на електроенергията за големите потребители в жилищните райони, както и повишение на разходите за природен газ.
То също така заяви, че Централната банка проучва потенциален нов обменен курс спрямо долара. От 2021 г. насам песото е било девалвирано два пъти.
Островът с население от 11 млн. души преживява най-тежката си икономическа криза след разпадането на съветския блок през 90-те години на миналия век, дължаща се на последиците от пандемията, затягането на американските санкции през последните години и структурната слабост.
