Сделката за „Лукойл“ за 20 млрд. долара е блокирана във Вашингтон, засяга и България

Американските власти бавят продажбата на международния бизнес на „Лукойл“, оценяван на около 20 млрд. долара, на инвестиционната компания „Карлайл груп“, съобщава „Файненшъл таймс“.

Процедурата по одобрение продължава вече близо десет месеца. Забавянето възпрепятства увеличаването на производството на бензин и дизелово гориво в европейските рафинерии в момент, когато недостигът на горива оказва сериозен натиск върху цените в САЩ и Европа.

Службата за контрол на чуждестранните активи към американското Министерство на финансите – OFAC, вече е одобрила сделката, по силата на която „Карлайл“ трябва да придобие активи на „Лукойл“ в 17 държави, твърдят източници на „Файненшъл таймс“, запознати с преговорите.

Окончателното одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп обаче остава блокирано на междуведомствено равнище. В обсъжданията участват Съветът за национална сигурност, Държавният департамент и Министерството на енергетиката.

„Вече не разбираме какво се случва със сделката. Няма никакъв напредък. Всичко просто е замразено и не знам какво още чакат“, коментира пред изданието един от участниците в процеса.

Европейският бизнес на „Лукойл“ включва рафинерии в България и Румъния, както и 45% дял в рафинерията „Зеланд“ в Нидерландия. Общият преработвателен капацитет на трите предприятия е около 400 000 барела дневно.

Румънската рафинерия „Петротел“ не работи, след като беше спряна за планова профилактика през миналата година. Според източник, участващ в преговорите, приключването на сделката би позволило на пазара да бъдат върнати между 100 000 и 150 000 барела дневно допълнителен преработвателен капацитет.

От „Карлайл“ посочват пред „Файненшъл таймс“, че европейските предприятия на „Лукойл“ разполагат със значителен неизползван капацитет, който би могъл да увеличи доставките на петролни продукти и да намали натиска върху цените на горивата.

Недостигът на дизелово гориво на западните пазари се свързва с продължаващия конфликт в Близкия изток и украинските удари срещу руски рафинерии.

Междувременно цената на петрола се понижи на 21 септември до най-ниското си равнище от 11 дни. Пазарите следят дипломатическите срещи около Общото събрание на ООН, както и развитието на доставките от Близкия изток.

Според анализатори на „Джей Пи Морган Чейс“ доставките от региона остават сравнително устойчиви въпреки нарушенията по саудитския нефтопровод Изток–Запад.

Сателитни данни показват, че през последните дни през Ормузкия проток са преминавали средно по 2,9 млн. барела саудитски петрол дневно спрямо около 700 000 барела през август.

Неопределеността около международните активи на „Лукойл“ започна след налагането на американски санкции срещу руската компания през октомври 2025 г. като част от натиска на Вашингтон срещу Москва заради войната в Украйна.

Впоследствие САЩ блокираха опита на петролния търговец „Гънвор“ да придобие чуждестранните активи на „Лукойл“.

Американското финансово министерство неколкократно удължава лиценза, позволяващ воденето на преговори за продажбата. На 18 септември срокът му беше удължен до 22 октомври.

„Тези активи останаха в правен и оперативен вакуум“, коментира източник на „Файненшъл таймс“, запознат със сделката. По думите му предприятията очакват решението на американските власти за бъдещата им собственост, докато ограничените инвестиции затрудняват пълноценното им функциониране.

Темата отново привлече внимание и след приемането от американския Конгрес на законодателство, внесено от сенатора Линдзи Греъм и насочено към засилване на натиска върху Москва.

Предвидените мерки засягат руския енергиен и отбранителен сектор и дават възможност за налагане на мита до 100% върху определени стоки от държави, които купуват руски петрол и газ или подпомагат заобикалянето на санкциите. Президентът Доналд Тръмп подписа новия санкционен пакет на 19 септември.