Енергетика
Shell и ExxonMobil започнаха арбитражно дело срещу Нидерландия
Shell и ExxonMobil са започнали арбитражно дело за пропуснати ползи заради спирането на газовото находище в Грьонинген. Първото заседание е било проведено през декември. Ако двата енергийни гиганти спечелят, държавата може да се наложи да им плати милиарди евро, тъй като имат сключен договор за постоянни извличания на газ, съобщава в блога си българският живрналист, живеещ в Белгия - Апостол Апостолов.
Решението за спирането на най-голямото газово находище в Европа е взето през 2018 г. Според Министерството на енергетиката, последните количества трябва да бъдат извлечени през 2030 г. Повод за решението е серия от тежки трусове, довели до напуквания на къщи и инфраструктура.
Впоследствие министерството излиза с още по-драстични мерки, които блокират бизнеса на двете компании. Срокът е съкратен от 2030 на 2022 г. Последват финансови претенции, които вече няколко години не са уредени, припомня казуса обществената телевизия Nos.
В края на 2023 година кабинетът на Марк Рюте взе решение газовото находище окончателно да врътне кранчето на 1 октомври 2024 и да прекрати неговото 60-годишно съществуване. В решението на министрите е записано, че все пак то може да заработи за кратко в случай на усложнена обстановка заради войната в Украйна или на газов недостиг за вътрешно потребление.
За да бъде окончателно спряно находището, кабинетът ще трябва да издаде специален закон, в който се казва че с близо 23 милиарда евро ще бъдат компенсирани семействата с повредени къщи и ще бъде възстановена инфраструктурата. Този закон обаче ще бъде изготвен едва когато встъпи в длъжност новият Министерски съвет.
Нидерландия има количества газ, които са нагнетени на различни места – сред тях големите подземни газохранилища в Bergermeer, Norg и Grijpskerk. Разполага също и с по-малко съоръжения из цялата страна.
Междувременно усилено се работи по нови проекти, които да компенсират спрените газови количества от „Грьонинген“. Един от тях е на негово място да бъде построено голямо производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород.
Съоръжението ще има капацитет за електролиза от 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г.
Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.
За икономическото министерство това е ново и голямо предизвикателство. Преди да се пристъпи към изпълнението, в района ще бъде изграден мини модел с капацитет на електролиза 50-10 MW. Там ще бъдат тествани системите и отстранявани дефектите.
„Водородът е ключов стълб на нидерландския енергиен преход“, коментира по време на интервю вече бившият премиер Марк Рюте по повод зелените инвестиции на страната.
Затварянето по никакъв начин няма да се отрази както на цената, така и на газовото потребление на страната. Стресова ситуация не се предвижда, защото производството е разумно намалено през последните 10 години, коментира за белгийското Business AM Radio Мониек Де Йонг, постдокторантски изследовател по енергийна политика в университета в Гент.
„Заради затварянето на най-голямото газово находище в Европа ще се произвежда по-малко газ. Но има много други газови находища в Северно море, където производството продължава да се случва“, казва той.
Де Йонг не вижда стресова ситуация за пазара, защото планираното затваряне е подготвяно от преди десет години и оттогава непрекъснато се търсят други алтернативни находища, които да компенсират количествата от Грьонинген. В него все още има около 450 милиарда кубически метра природен газ, достатъчно да снабди цяла Европа за една година.
ПЕЧЕЛИВШИЯТ/ТЕ
Попитан кой всъщност печели от затварянето Мониек Де Йонг смята, че големият печеливш се казва LNG и неговите производители. Америка и Катар също могат да се възползват от ситуацията на пазара „Америка и Катар ще се възползват от това и ще изнасят повече за Нидерландия".
По отношение на приходите специалистът посочва, че за последните 60 години в нидерландската хазна от газовите хранилища са влезли 430 милиарда евро от газ. С годините делът се е свил драстично, за да стигне до 2,6 милиарда евро през миналата година. „Това, разбира се, е все още голяма сума, но това е около 0,3% от бюджета и вече няма има огромна възвръщаемост“, казва Де Йонг.