Енергетика
Учени от БАН с реални първи стъпки във водородния транспорт в България
Financial Tribune
Що се касае до водородната мобилност сред основните предизвикателсва е липсата на зарядна инфраструктура. Мрежите от зарядни водородни станции по света са в начален етап на изграждане, а България изобщо не разполага със зарядни станции към момента. Това обаче предстои да се промени.
Учени от БАН в партньорство с Център за компетентност “Хитмобил - Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия” работят по изграждане на площадка за разполагане на първата в страната мобилна водородна зарядна станция, като тя ще захранва и първия водороден електромобил в България, който беше доставен по този проект преди няколко седмици.
доц. д-р Благой Бурдин „Този водороден електромобил е част от една полева лаборатория, върху чието изграждане работим усилено. Ние предвиждаме там да има изградена водородна зарядна станция, която на практика ще бъде първата в тази част на Европа. Зарядната станция за щастие е поръчана и е в процес на изграждане. Надяваме се през есента на тази година да бъде вече налична“, коментира за Financial Tribune ръководителят на проекта доц. д-р Благой Бурдин от БАН.
По думите на изследователя водородната зарядна станция заедно с еликтролизьора, който произвежда водород ще струва около 3 млн. лева, а идеята е да се подкрепи максимално първата крачка за развитието на тези технологии у нас.
„Тук говорим за инфраструктура, а когато говорим за инфраструктура тя трябва да е национален приоритет“, обясни доц. Бурдин.
„Всъщност ние вече сме закъснели с 15 години. Защото както е видно на картата за водородните зарядни станции в Европа, в Западна Европа има наситеност на такива, а в нашия регион, тази която сме поръчали ще бъде единствената, не само за България, но и за Балканите. Това нещо в Западна Европа вече се работи от 15 години. Там пилотните фази отдавна са приключили и вече може да се търси икономически смисъл. Ние в България едва сега започваме“, уточни доц. Бурдин.
Реално монтирането на тази зарядна станция е част от един по-мащабен проект - полева лаборатория „Интегрирани енергийни системи“, която ще позволи демонстрирането на водородни технологии за енергийни и транспортни приложения и разгръщането на изследователска програма за експериментални наблюдения върху техническите параметри на водородни електромобили.
доц. д-р Благой Бурдин „Тази лаборатория, която ще е полева и ще дава възможност за изследване на производството на енергия – например от фотоволтаични панели, нейното съхранение и потреблението. Идеята ни е това нещо да става в една реална система, за да може след това съвместно например с електроенергиен системен оператор или разпределителните дружества да правим изпитвания и проучвания на техните въпроси, нужди или цели. Могат да се изпитват различни режими, които те реално няма как да правят и без подобна тестова лаборатория за тях ще са само въпроси“, обясни доц. Бурдин.
По думите на изследователя полевата лаборатория ще позволи изследвания в прединдустриални мащаби и осъществяване на силна връзка между наука и бизнес. Проектът включва фотоволтаичен парк, емулатор на вятърен генератор, а добитата енергия от възобновяеми източници ще се съхранява, освен в батерии от различен тип, но и като водород за захранване на водородната зарядна станция.
Стойността на проекта е около 4 млн. лв. А лабораторията трябва да бъде изградена до края на годината, но в момента работата в това отношение е в най-критичната фаза.
„Тази полева лаборатория ще се намира в комплекса на БАН в кв. „Дружба“ в София. В момента сме в етап на избор на изпълнител за изграждането – имаме подробен план и спецификация на това, което искаме, но трудността, която срешаме особено в по-голямата и мащабна част на проектите, е в сблъсъка с обществените поръчки. Всъщност това отлага във времето изграждането. Но няма как да стане без да спазим процедурата, което отнема месеци. Реално поне още 6 месеца ще ни трябват за следващия етап. Крайният срок е края на годината“, обясни доц. д-р Благой Бурдин.
Той отбеляза, че посоката, в която върви Европа е на енергетика, базирана изцяло на възобновяема енергия - вятърна и слънчева, системи за съхранение, водородна и батерийна електромобилност. Ученият каза, че целта им е всички тези елементи да ги има в лабораторията и да се изследва тяхното взаимодействие при производството на енергия.
„С този център за компетентност ние всъщност ще допринасяме тези технологии да дойдат в България, да се изгради екип, който може да работи с тях и реално да бъдат демонстрирани пред обществото. Този тип технологии до момента у нас са само думи“.
А идеята – обяснява доц. Бурдин е да се изследват различните възможности за съхраняване на енергия от ВЕИ, както в батерии, така и във водород, който пък после да бъде използван за транспортни цели.
„Това може да се прехвърли в различни направления – индустрия, градски и масов транспорт – колкото е по-голямо транспортното средство, толкова е по-ефективно“, обясни експертът.
Информираността също е важен аспект
„Много хора не биха си купили водороден електромобил, защото си мислят, че е водородна бомба“, коментира с усмивка доц. Бурдин и категорично заявява, че е нужна сериозна държавна политика и по отношение на обществената инфомираност.
„Ако погледнете цената на въглеродните емисии тя непрекъснато нараства. В един момент да карате автомобил с двигател с вътрешно горене и без забраната на ЕС ще стане доста скъпо начинание“, коментира още той.
„Но при водорода и по конкретно водородните електромобили се изисква мащаб. Батерийните електромобили например достигат достатъчна критична маса и не е нужна много сложна инфраструктура. Един такъв електромобил може да се зареди в обикновен контакт. Именно поради тази причина батерийната електромобилност се развива по естествен път първа. Не така стоят нещата относно водородната електромобилност, защото се явява необходимост от производство на водород, необходимос за неговото съхранение, както и транспортни средства, които да го използват“ обясни още доц. д-р Благой Бурдин от БАН .
