БАН с апел към държавата: Да има общ финансов инструмент за съвместни проекти между наука и бизнес

„Партньорството между бизнес и наука - това е правилният начин да преодолеем пътя от лабораторията до производството на краен продукт и това е най-успешната формула за едно добро сътрудничество“. С тези думи зам.-министърът на иновациите Стефан Савов, откри конференцията „Наука за бизнес“, която е организирана за трети път от Българската академия на науките (БАН) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).

Зам.-министър Савов подчерта, че за първи път в историята на управление на европейски средства в България има специална европейска програма за взаимодействието между бизнеса и науката.

„През декември получихме  одобрение в Европейската комисия на новата Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) с бюджет 2,14 млрд. лв.“, припомни Савов.

Достъпният бюджет тази година ще е около 500 млн. лв. – като още през второто полугодие на тази година предстои да бъде отворено кандидатстване по ваучерна схема за подкрепа на малки и средни предприятия.

Ваучерите ще са на обща стойност 50 млн. лв., а малките и средни предприятия ще могат да ги използват, за да поръчват научни разработки за бизнеса си на университети, развойни центрове и други научни звена по своя преценка. Като условието е разработените научни продукти да бъдат внедрени в производствата на фирмите и да се комерсиализират.

Другата мярка тази година ще е за разработването на мрежа от 12 цифрови иновационни хъба за 140 млн. лв., а третата - за развитие на центрове за върхови постижения, която е на стойност 280 млн. лв.

„Тази програма е направена така, че и бизнеса и научните организации да могат да се възползват от нея. Целта е българските учени да допринесат с това, което могат, за да може икономиката ни да стане по-конкурентноспособна и да се развива на базата на знанието“, подчерта в интервю за Financial Tribune председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

„Аз обаче апелирам за разширяване на инструментите по тази програма. Средствата по програмата няма как да бъдат разширени – това е ясно, но аз съм горещ привърженик на това, България да си има в тази област национални програми. Ресурсът, който имаме не е много малък и би могло да се задели национален такъв“, допълни акад. Ревалски.

„Моето предложение е да бъде разработен инструмент, в който едновременно научна организация и фирма ще могат да кандидатстват заедно. Не само фирмата да кандидатства за ваучер и отделно научната организация да кандидатства за научен проект. Иска ми се двете страни да носят обща отговорност за изпълнението и да получават общо финансиране. Тогава мотивацията да се завърши даден проект ще е много по-голяма. Подобен инструмент съществува в Европа и носи името „Fast track to innovation“ (Бърза писта към иновацията)“, категоричен е акад. Равелски.

По думите му механизмът, който дава за пример функционира на база общо финансиране, като съответно фирмата се финансира на 70% до 3 млн. евро за иновация, която е предварително разработена до 4,5 или 6-та степен, а след това компанията, съвместно с научната организация развиват до 9-та степен, което реално е готовност за комерсиализация на иновацията.

„Определено през последните десетина години се наблюдава едно засилване на научните изследвания, които са свързани с приложения. От друга страна, разбира се фундаменталната наука не трябва да се изоставя, защото без нея светът не може да съществува. И ако я няма фундаменталната наука, след известно време не би могло да има и никакви иновации“, обясни председателят на БАН.

„Ние започнахме тази инициатива („Наука за бизнес") с Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, защото смятаме, че най-голям интерес на този етап ще има от страна на тези предприятия. Не защото големите компании не се интересуват от подобни разработки – напротив интересуват се, но доста от тях, които са в България са дъщерни компании и те имат развойни центрове в други страни“, обясни още акад. Ревалски.

Той уточни, че все още предстои сериозна работа в посока задълбочаване на сътрудничеството между наука и бизнес в България, като подчерта, че и от страна на бизнеса и от страна на науката все още има известни спирачки.

„Ние правим стъпка към бизнеса, но се надяваме, че и бизнесът ще направи стъпка към нас“, онясни председателят на БАН.

От думите му стана ясно, че в БАН също се отделят средства, както за защита чрез патенти, така и за насърчаване на изследвания, които ще бъдат полезни за компаниите.

Като част от голяма програма на БАН по ПВУ предстои да заработи платформа за сътрудничество с бизнеса, която ще представя разработките на Българската академия на науките. Проектът се изпълнява от Единния център за иновации на БАН и ще включва виртуален демонстрационен център с продукти и технологии на БАН, регистър с интелектуалната собственост на Академията и  виртуален бизнес инкубатор за стартъп фирми.

Предвижда се още иновации по идея на бизнеса да могат да се разработват от учените в Академията, след което да получат своята практическа реализация.

Представените разработки по време на третото издание на „Наука за бизнес“

Съхранение на енергия от ВЕИ в батерии и водородните технологии бяха един от акцентите в конференцията.

От Института по електрохимия и енергийни системи разказаха за своята работа по разработване на технологии за съхраняване на енергия от ВЕИ в батерии и водород. Те изследват взаимодействието между фотоволтаичен парк, вятърна енергия и зарядни станции за електромобили. За целта е обособена специална площадка, намираща се в столичния квартал „Дружба", в която предстои да бъде изградена голяма полева лаборатерия.

Вече е разработен и първият водороден електромобил у нас. А до края на тази година България ще разполага и с първата водородна зарядна станция, както в страната, така и на Балканите.

 „Зарядната станция, която ще бъде поръчана и съответно ще функционира на територията на нашата страна струва от порядъка на 3 млн. лева. Идеята е така да се подкрепи максимално тази първа крачка в посока на водородния транспорт у нас. Когато говорим за водород - това трябва да стане на национално ниво. Тук става въпрос за инфраструктура, която не може да се изгради от бизнеса или от научните организации. Спецификата на водорода е, че изисква мащаб. Батерийните електромобили например достигат достатъчна критична маса и не е нужна много сложна инфраструктура. Един такъв електромобил може да се зареди в обикновен контакт. Именно поради тази причина батерийната електромобилност се развива по естествен път първа. Не така стоят нещата относно водородната електромобилност“, коментира пред Financial Tribune доц. д-р Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.

От института са разработили и водородна електрохимична помпа за нагнетяване и пречистване на водород. Това е сравнително нова технология, при която няма толкова голяма странична загуба на електроенергия, колкото при механичните помпи. Устройството може да работи и като филтър за пречистване на водорода, не изисква периодична поддръжка, работи напълно безшумно и е най-безопасната технология до момента за компресиране на водород. Помпата работи на принципа на водните електролизьори.

•  Разработка на иновативен пробиотичен препарат с потенциал за повишаване на имунната резистентност на човека срещу вируси и патогенни бактерии също беше представен по време на конференцията, а изследванията се осъществяват съвместно от ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ ЕАД и Институт по инженерна химия към БАН.
• От Института по обща и неорганична химия към БАН също представиха свои успешно реализирани проекти в партньорство с бизнеса.
•  В експо зоната бяха изложени и редица други разработки, сред които нова сензорна технология за сеизмично-активни райони, устройство за рехабилитация на пръсти на ръка след инсулт, учебни роботи MAXIBOT и BABYBOT за деца със специални потребности, както и иновативни дронове.