Анализи
Енергийното бъдеще на България зависи от газа
Financial Tribune
Енергийното бъдеще на България зависи от газа като мост между въглищата, възобновяемите енергийни източници и енергийната независимост.
Руската инвазия в Украйна принуди много страни в Европа, включително България, да преосмислят своите енергийни стратегии и портфейли. Днес България се стреми да балансира колективните цели за енергиен преход, поставени от Европейския съюз (ЕС) в рамките на Зеления пакт, с по-неотложната необходимост от енергийна сигурност и енергийна независимост.
Балканите са в центъра на разговорите за пресечната точка между разпределението на газ, рафинирането на петрол и санкциите на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Тектониката на политическите и енергийните интереси ще определи как ще се формира суверенитетът в региона и кои страни ще доминират в близкото бъдеще. Несъмнено, ерата, в която Русия определяше политиката чрез енергийно господство, изтича с края на тази година.
Енергийният суверенитет може да стане реалност
В България концепциите за енергийна независимост и суверенитет са сложни, като се има предвид, че енергийният сектор е взаимосвързан със съседните страни с различни политически програми, макроикономически възможности и външнополитически цели. Въпреки това България поддържа прагматични политически и икономически отношения с почти всички балкански държави, което й дава възможност да стане „енергийно суверенна“ и сериозен износител на енергия в бъдеще – ако играе добре геополитическите си карти.
Четири ядрени реактора от съветската епоха в АЕЦ „Козлодуй“ са били затворени (блокове 1 и 2 през декември 2002 г. и блокове 3 и 4 през декември 2006 г.), което превърна България в една от най-зависимите от въглища държави в ЕС. Страната е изправена пред постоянното предизвикателство да подобри качеството на въздуха, като премине от местно добиваната лигнитна въглища, използвана в Комплекс „Марица Изток“, който произвежда до 35% от електроенергията в България, към по-устойчиви енергийни източници. Въпреки това, производството на базова електроенергия ще изисква много по-иновативни решения, отколкото просто поставянето на вятърни турбини на върховете на планините.
Преходът от икономика, базирана на въглища, като тази на България, изисква изграждането на скъпа енергийна инфраструктура, която ще увеличи системните разходи на прекъсващите се източници, като възобновяемите енергийни източници. Реално погледнато, не съществуват търговски жизнеспособни системи за чиста енергия, способни да заменят базовото електропроизводство на въглищните електроцентрали в България. Дори ЕС да подкрепи по-безопасните малки модулни ядрени реактори (SMR) и усъвършенстваната геотермална енергия, тяхното внедряване е все още далеч. Българските електроцентрали на лигнитни въглища трябва да бъдат закрити в бъдеще поради „Зеления пакт“ на ЕС и целите за намаляване на въглеродните емисии.
Базовата електроенергия е от ключово значение
Освен въглищата и ядрената енергия, които генерират 70% от електроенергията в страната, България исторически разчита на руския газ и преносната инфраструктура. Инфраструктурните проекти на Балканите изискват навигиране в сложни регионални връзки и властови отношения, като например Гърция и Турция, които в момента контролират доставките на втечнен природен газ (ВПГ) в региона чрез терминали и газопроводи. Тези газопроводи обаче пресичат България, засилвайки нейната позиция като стратегически център, който е от съществено значение за преноса на газ към Централна Европа.
България е подсилила енергийния си портфейл, като е добавила възобновяема енергия. Теоретично може да добави още, но на практика ще са необходими повече от регулаторни реформи, за да се интегрират повече възобновяеми енергийни източници в съществуващата енергийна мрежа. Прекъсването на електрозахранването на Иберийския полуостров в Испания подчерта уязвимостта на по-старите мрежи към прекомерно напрежение в системи с голям дял на възобновяеми енергийни източници. Интересът към стабилизиране на прекъсващата енергия с помощта на батерии или SMR нараства, но тези опции не са рентабилни в момента, което прави внедряването им на идеологическа основа съмнително, особено в Източна и Централна Европа.
Нова водеща роля
Понастоящем по-голямата част от природния газ, използван в България за производството на около 19% от общата електроенергия, се внася чрез споменатите по-горе газопроводи, които пресичат страната. Това би трябвало да подтикне България да преразгледа проучването на местни минерални ресурси. На 17 януари 2012 г., след 12 месеца протести срещу фракинг в столицата София, българското правителство отмени разрешителното на „Шеврон“ за проучване на шистов газ. Предполагаемото финансово участие на Русия чрез неправителствени организации (НПО) в Брюксел и решението на Франция да забрани фракинга през юли 2011 г. също бяха фактори по това време. Десет месеца по-късно България подписа 10-годишно споразумение с „Газпром“ за доставка на руски газ на по-ниски цени.
През 2011 г. всички участници в търга за шистовото находище в Нови Пазар посочиха оценки между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ за разработване на това място. Това количество би гарантирало вътрешното потребление на газ в България за над 300 години, както съобщи тогавашният министър на енергетиката Трайчо Трайков на форум, организиран от Българската индустриална асоциация през 2011 г. Днес България би могла да бъде голям износител на газ с най-новата американска технология, като същевременно стане 100% енергийно независима, в допълнение към осигуряването на базова електроенергия заедно с ядрената енергия, което би позволило постепенното извеждане от експлоатация на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища. Фракингът е постигнал огромни успехи в подобряването на методите за добив чрез екологично чисти хидравлични системи, по-добро рециклиране на водата и контрол на метана/емисиите, както и чрез използване на изкуствен интелект (AI) за мониторинг и автоматизация.
Преходът от въглища ще наложи на България да увеличи производството на електроенергия от природен газ. Тъй като технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид вече е приложима в Западна Европа, тя може да бъде търговски изгодна и за по-малките европейски страни. Освен това изглежда, че географският потенциал на офшорния газ в Черно море може да даде на региона възможност за енергийна независимост. Неотдавнашната концесия на „Шел“ за проучване на газ в блок 1-26 в изключителната икономическа зона на България от 4000 кв. км е добро начало.
Източник: Анализ на Рашми Синг* и Филип Х. Бей** пубкуван в The National interest
*Рашми Синг е главен кредитен директор в търговска банка в Сан Франциско, с опит във финансирането на технологични фирми и недвижими имоти в цялата страна. Тя притежава сертификат от MIT по чисти енергийни системи и магистърска степен по енергийно право и политики за околната среда от Тексаския университет A&M.
**Филип Х. Бей е главен изпълнителен директор и основател на Washington Global Advisors, LLC, със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия. Той живее във Вашингтон, окръг Колумбия, и е лобист и политически консултант, който е работил в чужбина в продължение на 35 години в Европа и Азия. Бей е специалист по въпросите на сигурността, устойчивостта на веригата за доставки на храни и външната политика.
