Евростат: Старите жилища са в основата на енергийната бедност в България

Старият и енергийно неефективен жилищен фонд остава един от основните фактори за енергийна уязвимост в България. Докато в редица европейски държави новите и обновените сгради намаляват риска домакинствата да не могат да отопляват домовете си или да плащат сметките си навреме, у нас милиони хора продължават да живеят в амортизирани жилища с високи разходи за енергия.

Данните на Евростат показват ясна зависимост между състоянието на сградата и риска от енергийна бедност – колкото по-нова и по-ефективна е тя, толкова по-малка е вероятността обитателите ѝ да изпитват затруднения с отоплението и комуналните разходи.

За България този извод има особено значение. Страната е сред държавите в Европейския съюз със стар жилищен фонд, ниска енергийна ефективност и голям дял домакинства, за които отоплението представлява сериозно финансово бреме. Затова обновяването на сградите не е само част от зелената трансформация, а въпрос на социална сигурност и качество на живот.

През 2025 г. 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в жилища, чиято енергийна ефективност е била подобрена през предходните пет години. За сравнение, през 2023 г. делът им е бил 25,8%.

В 11 държави членки делът на обновените жилища се е увеличил, докато в 15 е намалял.

Нидерландия е лидер в ЕС, като 60,5% от населението живее в жилища с подобрена енергийна ефективност. Следват Дания с 34%, както и Франция и Словения с по 33,3%.

На другия полюс са Италия с 2,6%, Малта със 7,8% и Гърция с 9,5%.

Разликите показват, че енергийната ефективност зависи не само от наличието на технологии, а и от последователните политики, достъпа до финансиране и възможността на домакинствата да участват в процеса на обновяване.

За България проблемът не е единствено колко нови сгради се строят, а какво се случва с огромния брой жилища, изградени преди десетилетия.

Хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, по-рядко живеят в енергийно обновени домове.

През 2025 г. едва 17,4% от хората в тази група в ЕС са обитавали жилища, подобрени през последните пет години. При останалата част от населението делът е 25,6%.

Така се създава порочен кръг – домакинствата с най-ниски доходи живеят в най-неефективните жилища, но именно те разполагат с най-малко средства за ремонт, изолация, подмяна на дограма или отоплителна система.

Енергийната бедност следователно не е само резултат от ниски доходи, а и от качеството на средата, в която живее човек.

Дори в Нидерландия, която е водеща по обновяване на сградите, разликата между хората в риск от бедност и останалата част от населението достига 18 процентни пункта – съответно 45,3% и 63,3%.

Статутът на обитаване също оказва влияние върху инвестициите в енергийна ефективност.

През 2025 г. 26,9% от собствениците на жилища в ЕС са съобщили за извършени подобрения през последните пет години. При наемателите делът е 16,7%.

Собствениците имат по-голям интерес да инвестират в имота си, докато наемателите често нямат контрол върху решенията за ремонт и обновяване.

България е сред страните с висок дял на собствените жилища, но това не означава автоматично енергийна сигурност. Значителна част от имотите са стари, амортизирани и с високи разходи за отопление.

Един апартамент може да бъде собственост на домакинството, но поддръжката му да се оказва непосилна.

Разлики се наблюдават и според вида на жилището.

През 2025 г. 30,5% от хората в ЕС, живеещи в къщи, са съобщили за подобрения в енергийната ефективност. При обитателите на апартаменти делът е 16,6%.

При самостоятелните къщи собствениците могат по-лесно да вземат решения за изолация, ремонт на покрив, подмяна на отоплителната система или поставяне на нова дограма.

В многофамилните сгради подобни дейности изискват съгласие между множество собственици, което често забавя или блокира обновяването.

Това е особено сериозен проблем в България, където голяма част от населението живее в панелни блокове и други многофамилни сгради, построени през втората половина на XX век.

Най-ясната зависимост в данните на Евростат е между годината на строителство на жилището и възможността на домакинството да поддържа дома си достатъчно топъл.

През 2025 г. едва 4,8% от хората, живеещи в жилища, построени през 2011 г. или по-късно, не са могли да отопляват нормално домовете си.

При сградите, построени между 2001 и 2010 г., делът е 7,2%.

При по-старите жилища рискът нараства:

8,9% при сградите, построени между 1981 и 2000 г.;

9,8% при жилищата от периода 1961–1980 г.;

10,1% при сградите, построени преди 1960 г.

Разликата е още по-голяма сред хората в риск от бедност или социално изключване.

При живеещите в сгради, построени след 2011 г., 15,8% изпитват затруднения с отоплението. При по-старите жилища делът е между 23,9% и 24,3%.

Това показва, че дори при сходни доходи състоянието на сградата може съществено да промени риска от енергийна бедност.

Подобна тенденция се наблюдава и при забавените плащания за комунални услуги.

През 2025 г. 5,2% от хората, живеещи в жилища, построени след 2011 г., са били част от домакинства с просрочени сметки.

При сградите от периода 2001–2010 г. делът е 6,2%, при тези от 1981–2000 г. – 6,7%, а при жилищата, построени преди 1960 г. – 6,9%.

Най-висок е делът при сградите от периода 1961–1980 г. – 7,9%.

Сред хората в риск от бедност или социално изключване отново най-нисък е делът при живеещите в нови жилища – 16,6%. При останалите категории той варира между 19,1% и 20,7%.

Европейските данни показват, че борбата с енергийната бедност започва още от състоянието на сградите.

За България това означава, че енергийната ефективност трябва да бъде разглеждана не само като климатична и икономическа политика, но и като социална мярка.

Домакинство, което живее в стара и неизолирана сграда, плаща повече, за да постигне същата температура като семейство в ново или обновено жилище. Когато хората нямат средства за ремонт, те остават зависими от високите сметки и често са принудени да ограничават отоплението.

Рискът е най-уязвимите домакинства да останат последни в процеса на обновяване, докато по-заможните получават по-бърз достъп до по-ниски разходи и по-добри условия на живот.

Новите жилища показват възможната посока – по-ниско потребление на енергия, по-малко просрочени сметки и по-нисък риск от енергийна бедност.

Истинското предизвикателство пред България обаче остава обновяването на огромния стар жилищен фонд, в който продължава да живее мнозинството от населението.

Защото в енергийно неефективния дом бедността не започва от сметката за ток или парно. Тя започва от стените, прозорците и годината, в която е построена сградата.