Анализи
Фискалният съвет обсъди изпълнението на държавния бюджет за 2024 г.
В края на 2024 г. държавния дълг се увеличава с 6,9 млрд. лв. спрямо 2023г. Като дял от БВП увеличението е с 1,5 пр. п. – от 21,9% до 23,4%
Financial Tribune
Фискалният съвет обсъди Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г., Годишен отчет за състоянието на държавния и държавногарантирания дълг към 31.12.2024 г. и Отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2024 г.
Ето основните акценти от становището:
Съществен елемент от становището на Фискалния съвет е анализът на отклоненията спрямо очакваната динамика на макроикономическите индикатори, заложена при приемането на държавния бюджет. Потенциални неточности в прогнозата за 2024 г. са от съществено значение за спазването на фискалните правила. Растежът за 2024 г. в есенната прогноза 2023 г. е бил съществено надценен. Това твърдение се подкрепя от ревизията на растежа през есенната прогноза на МФ за 2024 г. Отчетните данни за реалния растеж през 2024 г. също не потвърждават стойността на есенната прогноза 2023 г. на Министерство на финансите.
Наблюдава се забавяне на растежа на приходите на Консолидираната фискална програма до 3,5% през 2023г. и 7,4% през 2024г. Те са на най-ниското си равнище за последните 6 години (35,5% от БВП). Коефициентът на данъчната тежест нараства до 28,9% от БВП през 2024г.
Растежът на разходите през 2024г. е 7,6% и леко превишава растежа на приходите, което се отразява и на по-високия дефицит спрямо 2023г. Разходите като дял от БВП остават с 3% по-високи от приходите. Само за една година текущите разходи се увеличават с 8,2 млрд. лв. Най-съществен принос за увеличението на разходите имат социалните трансфери (пенсии, помощи, обезщетения) и разходите за персонал. При инвестициите в дълготрайните материални активи /ДМА/ за трета година се отчита сериозен спад (с 26%).
През 2024 г. са събрани 3,3 млрд. лв. по-малко приходи от планираните, което е неизпълнение с 4,3%. Данъчните приходи са с преизпълнение от 1%, а неданъчните са изпълнени на 94%. Основната причина за това е слабото изпълнение в частта за помощите, което е 51,3%, дължащо се на ниска успеваемост с оперативните програми и неполучените плащания по втори и трети транш от Плана за възстановяване и устойчивост.
Изпълнението на разходите е 95,9%, спрямо разчета за 2024 г. Текущите нелихвени разходи са преизпълнени на 101%, докато капиталовите разходи са реализирани на 68%. Преизпълнението на текущите разходи се дължи изцяло на разходите за персонал, при които се отчитат 2,2 млрд. лв. повече от планираните, т.е. преизпълнение с 12%. Въпреки сравнително доброто изпълнение на капиталовите разходи, те остават на равнище 3-4% от БВП.
Държавният бюджет за 2024 г. приключва с дефицит в размер на 6 425,8 млн. лв., но на консолидирано ниво дефицитът е по-малък (6 163,5 млн. лв. или 3% от БВП).
В края на 2024 г. държавния дълг се увеличава с 6,9 млрд. лв. спрямо 2023г. Като дял от БВП увеличението е с 1,5 пр. п. – от 21,9% до 23,4%.
Фискалният съвет следи за спазването на фискалните правила, регламентирани в Закона за публичните финанси. Информацията за съответствието с всяко от правилата е представена в Табл. 1.
Изводи и препоръки:
1) Нереалистичните очаквания за растежа на БВП за 2024 г., заложени в есенната прогноза на МФ 2023 г., нямат съответствие с отчетените макроикономически данни. Наблюдават се съществени отклонения на отчетените стойности на основните макроикономически параметри спрямо първоначално планираните при приемането на бюджета за 2024 г.
2) Реалният растеж е по-висок спрямо средния за еврозоната и ЕС. Това развитие създава подходящи условия за умерено рестриктивна фискална политика, които обаче не са използвани.
3) През 2024 г. се наблюдава постепенно забавяне на растежа на цените. Следва обаче да се подчертае, че инфлацията у нас изпреварва средните нива за ЕС и еврозоната. Фискалният съвет счита, че това в известна степен, се дължи на разхлабването на фискалната политика – повишаване на разходи, генериране на дефицити и поемане на дълг. Тази тенденция продължи и през 2025 г.
4) При бюджетните разходи за 2024 г, делът на текущите разходи продължава да се увеличава. Те имат условно-постоянен характер (заплати, пенсии) за сметка на инвестиционните разходи. Това създава предпоставки за трайно повишаване на публичните разходи, поради което Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на разходните политики като цяло - да се преразгледат ангажиментите за разходи за възнаграждения в публичния сектори. Това важи особено за индексациите на заплатите и пенсиите, които имат силно проциклично и проинфлационно въздействие.
5) Преизпълнението на разходите за персонал през отчетната година с 12% води до извършването на 2,2 млрд. лв. допълнителни разходи над одобрения размер от НС при приемането на бюджета. Възможно е да възникне извънредна необходимост от извършване на повече разходи, но в такъв случай следва да се предложи актуализация на бюджета или съответните структурни промени да бъдат одобрени от Парламента.
6) След рекордното увеличение на приходите през 2021 и 2022 г., се наблюдава забавяне на растежа им през 2023 г. и 2024 г. Основна причина за отчетеното неизпълнение в приходната част на КФП за 2024 г. се дължи на по-слабо изпълнение на някои от оперативните програми и на неполучени плащания по втори и трети транш от Плана за възстановяване и устойчивост, които всъщност не са постъпили и към днешна дата. Следва да се подчертае, че като дял от БВП приходите достигат 35,5% - най-ниското равнище за последните 6 години.
7) В предишните становища Фискалният съвет системно препоръчва по-задълбочен анализ относно неизпълнението на капиталовите разходи и предприемане на мерки за подобряване на тяхното планиране и изпълнение.
8) Данните в предоставените за съгласуване документи показват, че са допуснати отклонения от изискванията на числовите фискални правила – по отношение на структурния баланс и по отношение на ръста на държавните разходи. Други две фискални правила (за салдата на сектор „Държавно управление“ и по КФП) са спазени на ръба. Тези отклонения се дължат на провежданата експанзионистична и проциклична фискална политика, която си е поставила като средносрочна цел поддържането на максимално разрешен бюджетен дефицит от 3% без да отчита евентуалните рискове от неблагоприятни неочаквани събития. Това предпоставя съществени рискове за дългосрочната фискална устойчивост. Налице са съществени предизвикателствата пред фискалната консолидация, поради значителното нарастване на текущите разходи с условно-постоянен характер.
9) Ако продължи сегашната стратегия за значителното нарастване на текущите разходи и поддържането на максимално разрешен бюджетен дефицит от 3% от БВП ще възникне необходимостта от съществено повишаване на бюджетните приходи. Продължаването на тази фискална политика води до вероятното значително увеличение на данъчната тежест върху бизнеса и/или гражданите.
10) Резултат от провежданата фискална политика през 2024 г. е увеличението на държавния дълг – както абсолютно, така и като процент от БВП. Тази тенденция се задълбочава през 2025 г. Нивото на дълга спрямо БВП все още се запазва под ограничението от 60%. Разхлабването на фискалната политика обуславя висок риск от ускорено повишаване на дълга през следващите години, поради което Фискалният съвет осъществява постоянен мониторинг.
